Абракадабра или как се правят фокуси с думи
Напоследък е много модерно да се правят фокуси с думички. Все едно присъстваш на представление, в което понякога единственото, което очакваш с нетърпение е антрактът.
Иначе фокусите общо взето са разделени на групички, почти както и авторите им.
При първата група абракадабризмите се състоят в следното: пусне някой творбичка за стръв и изведнъж – хоп – наскачат от публиката 4-5 нахъсани потребители и изядат онзи с парцалите. Ама ще речеш, че са се крили между столовете и само са чакали да гръмне сигналният пищов. То са обиди, то са квалификации, кои завоалирани зад високо-критично художествено анализиране, кои метнати като сурово месо направо върху посипаната с жар арена и се чува само едно „псссссссссс“, предшестващо яйца и домати, които политат към пишман фокусника, дръзнал да извади неподходящите думи от шапката си. Или от джоба, няма значение.
Или пък друга илюзия: бръкне някой в кутията пред себе си и изкара няколко захаросани думички и като повлече крак – ама се ръси захарчица все едно шоколадова торта ще се забърква, пък то – изделието – и за торта с моркови не става и освен на магия, на друго не можеш да отдадеш предозирането на сладникавостта му. Това наподобява разрязването на женско тяло на сцената - много "ау", "уоу" и "иии" за обикновена зрителна измама (да ме прощава един приятел, който ме светна в тайните на материята).
Третият вид фокуси са най-яки, защото са невидими. При тях думите на илюзиониста са баш каквито трябва да са си, но веднъж изречени, те биват обвити в странен воал и последващите от публиката аплодисменти приемат някаква призрачна форма - не се виждат, нито чуват. Не че ги няма, според мен, ама ей нà - недоловими. Иначе как да си обясни човек факта, че стойностни представяния остават подминати, незабелязани, неотразени. Сетих се - щом сами по себе си те са си неотразими, за какво да бъдат засенчвани с допълнителни приказки, нали така.
Едни от най-досадните фокусници пък са онези, дето не дават да им кажеш „копче“. Показваш им какво се прави с думичките, но те упорито държат на своето. Ти им скриеш шапката, щото декларирайки, че са запознати с Правилника на Сцената, го нарушават поне по три параграфа, а те извадят автоматично нова шапка със старите магарии. Какво да ги правиш такива, освен да ги картографираш като „безнадежден случай“ и да им откъснеш целия ръкав заради едното копченце (зайченце, цветенце, гълъбче или каквото още държат под маншета).
Висшата класа магьосници са ония, всезнаещите. Ама те толкова много могат, че видите ли, няма нужда да се взима под внимание как публиката е реагирала на изявата им - те така са си убедени (щото много теория, много практика, баща им бил факир, дядо им бил факир, а на дядо им дядото можел змия да накара да затанцува) и така си действат!
Жестоки фокуси се разиграват и в ложата на паркетните лъвове, демек форумната ложа. Е те там вече се чудиш и маеш колко саби са погълнали тия хора през живота си, та сега една през друга ги вадят - я от устата си, я от носа. Ми най-обиграните са си в тая ложа, спор няма - освен че могат да мятат всякакво хладно оръжие по противника, могат и да жонглират с темите като с пинг-понг топчета, както и да вадят огън откъдето завърнат, което автоматически ги извисява над огнедишащите дракони, над простолюдието и над самите тях си дори.
А пък измежду столчетата на коментарното поле що илюзионисти се навъдиха, що чудо, не е за разправяне. Правят от нищо нещо, умеят да превърнат мухата в слон, а слона в извънземно и куп още забавни неща. Боравят без никакво усилие с изрази като „Харесва ми“ и „Сбъркал си мястото“, както и могат с много думи да не кажат нищо или с половин приказка да натрият нечий нищо неподозиращ нос. Това нито „Многострадалната Геновева“, нито „Големанов“ могат да им се опрат. Та такива ми ти работи…
Добре че все още има някои - и на сцената, и в публиката, които осмислят цялото представление!
© Таня Донова All rights reserved.
