Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфналите липи към далечния хоризонт. Вятърът меланхолично галеше листата на дърветата и на нея ù се прииска в този момент да е зелено листо, безгрижно подмятано от вятъра. Единственото, което смущаваше мислите ù, бяха спомените. Черно-бели спомени за отминалите години, за приятелите ù, семейството, враговете ù… И онзи мъж със зелените очи, които напоследък все по-често нахлуваха в сънищата ù. Понечи да избърше сълзите си, но изпита пронизваща болка в лявата ръка, посиняла в сгъвката. Усещаше и ужасно главоболие, и неутолима жажда; очите ù бяха подути и зачервени, потеше се обилно и беше замаяна. Осъзнаваше, че все някога ще трябва да спре всички „медикаменти”, но мразеше състоянието, в което изп ...