Лъчите на пролетното слънце си проправяха път между пролуките на пердето и влизаха като неочаквани гости в спалнята на Дора Костова. Тя се събуди и лениво се протегна в леглото си. Веднага щом видя слънчевата светлина влизаща вътре, тя стана бързо обезпокоявайки сънливата бяла котка, която бе спала цялата нощ до краката ѝ. Дръпна пердетата и се усмихна, когато видя колко приятен пролетен ден е настъпил. Отвори широко прозореца, за да влезе чист въздух и отиде в кухнята. Изпи набързо липовия чай, който си приготвяше всяка сутрин с лека закуска и се приготви за работа, която я чакаше.
Реши, че най-после е дошъл денят, в който можеше да посади бегониите в градината пред дома си. Отдавна чакаше толкова хубаво време, за да го стори. Въоръжи се с градински инструменти, престилка и ръкавици, за да не нарани нежната кожа на ръцете си. Сложи на главата си една плетена капела и излезе навън. Котката беше решила да я последва, за да се попече малко на слънце, легнала на меката зелена трева.
Докат ...