Пропускай думите ми. Аз съм щастлив в лудостта си!

         Ще ме галиш със слова. Ще се интересуваш от мен. Ще ме търсиш. Ще ме ухажваш, ще ми правиш услуга. Ще ме караш да се чувствам Господар.
         Тичай... преди да е станало късно. Докато съм още нова тръпка в живота ти. Докато не обсебя свободното ти време. Тичай... за да сме наравно. Ти ще бягаш от навика душата ми да привлича истинското, готово да ме обича. Аз ще препускам по слабостта да сменям бързите удоволствия.
        Обича ме от душа само една жена. И тя често си тръгва. Но винаги се връща. Научи се да предпазва себе си точно когато започва да желае повече, отколкото мога да...
       Колко си млада! Невинна си още. А аз нося болките си с години. Товар от меланхолия, собствени убеждения и вярвания. Не се побирам в „спокойното“ на познатия цикъл.
       Вълнуват ме златисти и червени коси. Понякога предпочитам сериозните разговори с чернокоските. Кестенявите ме забавляват. Те са деца на всяка възраст. Импулсивни, весели и романтични. В очите им винаги има плам. Опознаят ли ситуацията – бурни вълнения изместват оранжевата картина. Но пък червеното има достатъчно сила да се бори и да предизвиква други бедствия...
         Така че... върви! Там те чака нещо, което заслужаваш и което заслужава теб! Аз съм далеч от храма на топлината. Моето царство е адов кръг. Живот, прехласнат по изкушения...

https://www.youtube.com/watch?v=aMZ4QL0orw0