Агент Куцаров
Литературният агент Нико Куцаров,под прикритието на псевдонима "Nicolo Cuzianni" живееше и твореше в областта на "литературните новини",за да не добавя и заменя с провинциалната дума "клюки" в нашия средно малък град в България.
Нико беше от категорията на поетите,които наред с метафорите на текстовете си,под прикритието на лиричен пейзаж,беше нещо като "Герой на нашето време"! Обичаше да се заиграва,като част от персонажа на Михаил Юриевич Лермонтов! Стреляше в гърба на другите творци с револвер, останал му наследство от войните със завистта на изящното слово, вместо с истински куршуми!И за да докаже пред другите поети искреността си: играеше на "руска рулетка" с двама-трима от тях, като непрекъснато се целеше в главата с празния револвер и произвеждаше късметски изстрели, макар другите да знаеха, че в пистолета няма патрони!
Естествено, Нико Куцаров беше част от Трупата на този провинциален театър, но в стремежа си да бъде забелязан,ходеше куцукайки от човек на човек и за всекиго намираше поощрителна дума, която после заменяше за ругатня по адрес на "ония от Ръководството на литературния живот" в това средно малко провинциално градче в Родината! И не се усещаше за някакво етично намерение към паметта на Ботев, Вазов, Славйкови – баща и син,както и следващите генерации творци!
Но дойде нечакана изненада за този "литературен херой" от нашето провинциално всекидневие!
Един неосъществим "идеал" за Нико Куцаров се срина в душата му като Вавилонска кула на сплетните му!
В този паметен летен ден, в ранно утро агент Нико Куцаров очакваше за тайна среща на централната улица в града Председателя на литературното дружество... Едновременно към Нико се запътиха Председателят и оня за когото агентът беше съставил пореден донос!
Останалата част от очерка е банална серия от оправдания,които Нико Куцаров казваше по презумпция за невинност и като "завършен литературен изследовател" на културата в нашия средно малък град.
© Стойчо Станев All rights reserved.
