Чувства несподелени,
души прикрити,
на смърт птици към
залеза на мечтите устремени.

И сам си, другиго освен самота
 до теб няма; виж,  всичко около 
 теб се развива, сякаш си участник 
в собствената си драма.

Не плачи, сълзите не ще да бъдат
твоята утеха! Запомни едно -
 днес любимият човек го няма, 
трябва да превъзмогнеш тази промяна.

И свличаш се отново на пода,
 опиянен от самота, но, за бога,
човеко, най-ценното го няма!