Агония
Чувства несподелени,
души прикрити,
на смърт птици към
залеза на мечтите устремени.
И сам си, другиго освен самота
до теб няма; виж, всичко около
теб се развива, сякаш си участник
в собствената си драма.
Не плачи, сълзите не ще да бъдат
твоята утеха! Запомни едно -
днес любимият човек го няма,
трябва да превъзмогнеш тази промяна.
И свличаш се отново на пода,
опиянен от самота, но, за бога,
човеко, най-ценното го няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ноно Якимов Всички права запазени
