Уай застана по средата на малката стая и започна да ‚си ближе раните‘. Вграденият му интелект беше попаднал в ступор и не можеше да разреши създалата се ситуация, липсваше му критерий …

      Първата му работа беше да възстанови основните моменти – включи си квантовия проектор и в стаята се появиха всичките персонажи – Пол, Ана, Рая, Мъррсик, цветята в стаята, летящите чаши с чай … Поизчисти картината, след което наложи всички данни върху тях – цифри .. цифри … цифри, които не значеха нищо без необходимия критерий. Пусна проектора в режим на сканиране с различни честоти – цифрите покриваха всичко, поради което с макетно ножче той започна да ги изчегъртва – те падаха и на пода се получи огромна купчина. Уай ги смете в един ъгъл, след което те се разбъркаха, започнаха да се съединяват, уедряват до момента, когато се получи резултатът – една огромна нула … нулата започна да намалява, намалява, накрая остана само един знак – нула, който съвсен изчезна, защото си беше нула и не значеше нищо.

      Това обаче, което му привлече вниманието беше разноцветното сияние , което се излъчваше от всеки един от обектите. Уай дочака момента, при който проекторът ‚оцвети‘ фигурите най – ярко и … започна да слага филтри пред неговите лъчи – за тази цел вече беше събрал няколко мрежи от комарниците на прозорците, както и две рогозки от хола със щръкнали нагоре косъмчета. Той се опита да нареди върху мрежите живеца на цветята, които бяха посърнали, и кичурчета малки косъмчета, които мърдаха и настръхваха в синхрон с възпроизвежданата сцена. Изображението се подобри, но не особено. После върху катерушките на Мъррсик по стените постави всякакви датчици на емоции като няколко саксии цветя, няколко кълба котешки косми, стъклени топчета и всякакви играчки.Проблемите започнаха, когато Мъррсик реши, че това е нова игра, покачи се на горните полици и започна по котешки с лапичка бавно да подбутва докато те паднат на пода.

      Пусна пак записа .. пак резултатът беше доста блед и неотговарящ на крайната идея. Преломът се получи когато се чу

ТРЯС

      Мъррсик стоеше невъзмутимо на полицата си, а на пода имаше хиляди стъклени парченца от една кристална ваза. Уай промърмори някаква компютърна лоша дума и пак пусна записа …

УСПЕХ

      Картината се изясни, всичко беше достатъчно ярко и отчетливо при което Уай с изненада установи, че цветовете на Пол бяха в червената гама, Мъррсик беше неутрално черен с червен пик, а на всички останали се меняха от зелено до синьо и червено. След кратък размисъл, Уай поръча на ‚майка си‘ да му доставят по пощата миниатюрни стволови пръстенчета с обещанието, че е на прага на епохално откритие.

      На другия ден, докато всички бяха по задачи, пратката пристигна. Уай започна внимателно да нанизва пръстенчетата върху косъмчетата на рогозката, както и да ги вплита в мрежите за комари. Набеди си едната рогозка за излъчвател на текущото събитие, а другата – за приемник и после подреди мрежите между двете рогозки, след което започна старателно да ги програмира. Свърза първата рогозка с всичките си приемници и датчици за текущи събития, мрежите бяха набедени за – базови знания за обектите и техните стандартни реакции, асоциативна матрица на вероятните им реакции в близко бъдеще, базирани върху външни белези – потрепване, промяна на цвета, движение на косъмчетата, но най вече на неволни стандартни жестове и мимики, като почесване по носа или темето, разперване на ръце, стискане на юмруци, кръстосване на пръсти или крака … , … най – важните решетки бяха най – отпред – текущата идея за развитие на ситуацията за Уай, и втората беше за определяне на отношенията на обектите в дългосрочен план … а последната беше просто ускорителна за времето в пределите от няколко минути до няколко години. Резултатът от всичко това се проектираше върху втората рогозка и отделно устройство отчиташе общия й цветови тон. Имаше и допълнителни диференциращи вериги за обратна връзка към решетките (мрежите де, ама то се получи нещо като радиолампа – пентод или октод, та понятието ‚решетка‘ пасва по – добре на тази архитектура). Естествено и задължително имаше и отделно самонастройващо се итеративно устройство за моделиране на бъдещите събития в нужния ред.

      След няколко опита Уай проигра целия си запис от експеримента и забеляза, че на анода (втората рогозка) от начало се появи плавно зеленикаво сияние, което впоследствие се появяваха и изчезваха жълто – червени петна, докато се стигне до последния запис, където ярко червени бяха петната на Ана, после на Пол, частично на Мъррсик, докато при Рая се появи пик от розово – жълто – зелено, което е характерно за състоянието на изненада и смях при хуманоидите.

      Уай набързо прочете упътването в нета ‚Как да разсмеем човек‘ и установи, че това е елементарно. Проигра отново записа и преди червените зони включи свои реплики като

    - Ооооопс

    - Шегичкаааа … просто се опитах да потракам с чашите чай … няма страшно…

    - Извинете, нещо тази нощ не спах добре (което е абсолютно несвойствено за ИИ, но тази нищо незначеща фраза предизвиква у хуманоидите несъзнателна усмивка, без да се задълбочават в казаното)

    - Днес съм зелен ….

      Успех! Цялата история с изключение на захарницата беше оцветена в бодро шеговито розово – зелено!

--- 😎 ---

      Следващият ден беше последният от седмицата, преди да изтече пробния период … и за да не бъде върнат обратно в магазина, Уай положи страхотно старание да поддържа доброто настроение у всички. Беше наизустил купчина плоски шегички, които пускаше от време на време, реплики, които бяха безсмислени за ИИ като такива и които не можеше да разбере, но работеха чудесно всред хората  … Беше се свързал дистанционно с установката в съседната стая и всичко се проиграваше с няколко стъпки напред.

    - Как спахте?

    - Искате ли да ви приготвя закуска – прочетох всички рецепти …

    - Искате ли кроасанчета от отсрещната пекарна ? … Ама не се шегувам – погледнете през прозореца … - една тава димящи кроасанчета се поклащаше пред прозореца, а на входа на самата пекарна лют шишкав готвач размахваше черпак и споменаваше за някакви вещици и тикви, че са започнали отрано Хелоуина…

--- 😎 ---

      Както и да е, възцари се весело предпразнично настроение, а Уай изпрати съобщение до ‚майка си‘, че е изобретил чудо на чудесата, базирано на квантови принципи и използва предимно цветова аналогова техника за асоциации.

      Отговорът пристигна веднага:

      ‚Драго изделие Y, много се радваме, че сте изработили нов тип модел на ИИ! Поздравления! Ще ви изпратим интегратор, через който вашето произведение ще бъде умалено до размера на обикновен пентод, който е възможно да бъде монтиран в черепната ви кухина!

      Между другото – не се ласкайте много, защото сте повторили това,

което майката природа е сътворила много преди вас –

ЕСТЕСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

ПП . Много бихме се радвали да предоставите вашата идея, предполагаме, че смачкването на вашето устройство, няма да повреди неговата функционалност и по този начин ще е изключително вероятно да се получи познатата невронна архитектура на Естествения Интелект.

Вероятно - СЛЕДВА