Ако можеше да бъдем разбрани
Обичам животните. Обичам да общувам с други енергийно - информационни същности. Не приемам тезата, че виждаш ли - животните са по нисши от нас. Знаех го от дете .Може би поради тази причина си останах вегетарианец. Харесва ми как те (тези, които ако можеха да говорят) гледат винаги право в очите, а там блести същата Божа искра и как Тя (искрата) променя своите нюанси в зависимост от емоциите, които искат да ни покажат Те. Но точно тук трябва и да си призная: Общуването ми се отдава мнооого по-лесно с мъжките екземпляри. Отказах се да се опитвам да разбирам женските след 3 годишно съжителство с прекрасната, любвеобилна, но ревнива сиамка Моника.(какво, защо и как ще напиша може би в друг мой разказ). Факта си е факт след Моника всички животни, които са съпътствали живота ми(включително прилепа Батман) са били и са мъжки екземпляри.Да си дойда на думата. Разказвам по ред:
Мой голям приятел си взе немска овчарка момче. Кръсти го Арес. Често минавам да се виждам с него и така се запознах с момчето. Още от първата ни среща много се харесахме взаимно. Винаги, когато отида в офиса му и Арес идва и се гушка. Аз го галя и му разказвам, как той ще порасне един прекрасен алфа мъжки и заедно ще ходим по кучки. Мина много време. Арес порасна и наистина стана прекрасно куче. Пристигам веднъж в манифактурата на моя приятел. Слизам от колата и Арес върху мен едва не ме събори, то милувки езици голяма радост. Оказа се обаче,че съпругата на моя приятел тоя път беше там. Видя цялата сцена с посрещането и пита съпруга си:
- Защо нашето куче толкова много обича Д ?
- Питай него! - каза мъжът и. Поглежда към мен и ми казва - Я покажи на моята жена защо толкова много те обича Арес.
Аз тъкмо го галех по главата. Гушнах го силно и му казвам:
- Арес, ние готини ли сме с теб?
А той:
- Ауууу!
- Обичаме ли кучки? - питам аз.
- Аааууууууууууу! - казва той.
- Ще ходим ли по кучки?
- Ау, Ау! - отговаря той и върти опашка.
- Олеееее, развали възпитанието на кучето! - възмущава се госпожата.
- Няма такова нещо! Такава си ни е мъжката същност! - оправдавам аз и двамата.
Това, мъжете, не сме трудни за разбиране! Вкусна храна (вегетарианска за мен), разходка на повод да врътнем опашка ,право да маркираме тук там, добра дума с погалване по главицата и сме готови да служим вярно... до следващата разходка... лесно е, нали!?
