Беше облачна, безлунна нощ. Часовият дремеше на поста си, подпрял се на един дирек. По това време на нощта едва ли някой щеше да мине на проверка. Съвсем се беше унесъл, когато усети, че подгъва колене. Сепна се, стреснато примигна с очи. Нещо се беше променило в нощта, и не беше както го остави, преди да го отмъкне дрямката... И тогава видя пламъците в далечината...
* * *
Старшината Лъчезар Мотовилков лежеше в леглото си. И една пиявица го ядеше отвътре. Не му даваше покой, все го ръчкаше и не го оставяше да заспи. Знаеше с непогрешимия си нюх, че и от тук ще изпадне някаква далавера. Въртеше се в леглото, ту на едната страна, ту на другата, но съня така и не идваше. И пред очите му постоянно изплуваха новите камиони. Страшни машини, тройно предаване. И най-вече беше впечатлен от сериозната комплектовка, с която пристигнаха. Защото да гепеше камион нямаше как, но виж, от комплектовката все нещо щеше да изпадне.
В това отношение Мотовилков нямаше равен на себе си. След толкова години с ...