Последна глава
The Last Star
Алексис и Стилиян тръгнаха към пещерата. Не взеха нищо със себе си, защото знаеха, че ще изчезне. Беше малко преди залез и слънцето бе оцветило цялото небе в червено. Вятърът бе така издухал облаците, че те приличаха на размъкнат захарен памук.
- Толкова е... Как беше „beautiful" на български? - попита момичето.
- Искаш да кажеш „красиво" - отвърна Стенли.
- Толкова е красиво! Не е за вярване, че всичко наоколо е изкуствено.
Те излязоха от селото, а то се превърна на сияйни искрици, които излетяха, понесени от вятъра. Двамата вървяха мълчаливо, а Стилиян се вглеждаше във всяко кътче, което като малък е посещавал, във всяко дърво, всеки камък, всяка тревица... И всичко му изглеждаше съвършено, защото знаеше, че няма да се върне никога тук.
Те стигнаха до пещерата. Обърнаха се, за да видят за последен път слънцето. То се бе вече скрило до половината и наоколо плъзна сумрака. Здрачът бе толкова омаен, че Алексис и Стилиян усетиха някакво опиянение. Изведнъж и ...