Тази зима е някак по-мрачна от досегашните. Войната в Украйна. Главоломният растеж на цените и то в пъти на енергоносителите и на храните. На какво да се радваш? Може би единствено на мазохизма си. На този фон добре би ми се отразила лула с хашиш или шмъркането на бял прашец. А може би чашка чай с марихуана...? И защо не?! Лодката отива към водопада. Да си купиш жилище е направо невъзможно, освен ако не спестяваш ловко от закуски като Маргарит Мицев. Но нали ние българите сме изобретателни и имаме пръст във всяко световно откритие, та реших и аз да направя такова. А то си бе и крайно време. Нещо, с което да запомня Бъдни Вечер и да нахлуя технологично в Новата година. Речено сторено! Още повече, че хрумването ми беше страхотно. Отидох и си купих голяма палатка - висока и широка. С една дума - просторна. За щастие подът на жилището ми е точно над абонатната и безплатно се нагрява от нея. Безплатно не е най-точната дума - нали се плаща за сградна инсталация. Вкарах в палатката леглото си, стола си, компютъра си и една малка масичка, на която разположих любимите си вещи за всекидневно ползване. Топлият въздух от бетонната плоча над абонатната изпълни палатката и така я загря, че тутакси се разсъблякох като във времената на соца, когато парното не можеше да бъде спирано и зимно време прозорците зееха отворени, прахосвайки безценната топлина. Така в състояние на пълен комфорт изгледах цялото световно по футбол. Спрях радиатори, лампи и какво ли не още. И си помислих - тези идиоти за какво спестяват за жилища? Не са ли разбрали още, че една палатка решава всичките им енергийни и битови проблеми. Остана само да реша проблема с храненето и да стана напълно независим - строител на своя микрорай в условията на един макроад. И това ще стане - някакси ще го измисля. А другите нека се разтапят от пристъпите на Стокхолмския синдром.

Обичайте палачите си, братя българи! Рая си бяхте, рая ще си останете! Да живеят палатките! Днес те са по-необходими за всеки български дом, отколкото в планините. Моят Еверест е моят стар дом. Превзех го с тази палатка и се почувствах като Едмънд Хилъри и Тенсинг Норгей. Вечна им памет за спасителната идея!