21.12.2022 г., 22:03  

Алелуя

1K 5 1
1 мин за четене

Тази зима е някак по-мрачна от досегашните. Войната в Украйна. Главоломният растеж на цените и то в пъти на енергоносителите и на храните. На какво да се радваш? Може би единствено на мазохизма си. На този фон добре би ми се отразила лула с хашиш или шмъркането на бял прашец. А може би чашка чай с марихуана...? И защо не?! Лодката отива към водопада. Да си купиш жилище е направо невъзможно, освен ако не спестяваш ловко от закуски като Маргарит Мицев. Но нали ние българите сме изобретателни и имаме пръст във всяко световно откритие, та реших и аз да направя такова. А то си бе и крайно време. Нещо, с което да запомня Бъдни Вечер и да нахлуя технологично в Новата година. Речено сторено! Още повече, че хрумването ми беше страхотно. Отидох и си купих голяма палатка - висока и широка. С една дума - просторна. За щастие подът на жилището ми е точно над абонатната и безплатно се нагрява от нея. Безплатно не е най-точната дума - нали се плаща за сградна инсталация. Вкарах в палатката леглото си, стола си, компютъра си и една малка масичка, на която разположих любимите си вещи за всекидневно ползване. Топлият въздух от бетонната плоча над абонатната изпълни палатката и така я загря, че тутакси се разсъблякох като във времената на соца, когато парното не можеше да бъде спирано и зимно време прозорците зееха отворени, прахосвайки безценната топлина. Така в състояние на пълен комфорт изгледах цялото световно по футбол. Спрях радиатори, лампи и какво ли не още. И си помислих - тези идиоти за какво спестяват за жилища? Не са ли разбрали още, че една палатка решава всичките им енергийни и битови проблеми. Остана само да реша проблема с храненето и да стана напълно независим - строител на своя микрорай в условията на един макроад. И това ще стане - някакси ще го измисля. А другите нека се разтапят от пристъпите на Стокхолмския синдром.

 

Обичайте палачите си, братя българи! Рая си бяхте, рая ще си останете! Да живеят палатките! Днес те са по-необходими за всеки български дом, отколкото в планините. Моят Еверест е моят стар дом. Превзех го с тази палатка и се почувствах като Едмънд Хилъри и Тенсинг Норгей. Вечна им памет за спасителната идея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...