Алени бегонии

   Стоя пред огледалото и виждам, че съм объркан. Дали да го питам? Сигурно има някакъв шанс той да може да знае? А ще ми каже ли? Искам ли и аз да разбера? Когато аз го гледам, той вижда ли ме? Ако имам право да задам само още едни въпрос кой да е той? Имам ли право? В дясно от мен чувам стъпки. Обръщам се и виждам момиче с пръстени на пръстите си, със звънчета на обувите и алени бегонии в къдриците й. Знам, че не е като другите момичета. Слушал съм песента за нея. Любима ми е. Тя ми се усмихна. Каза ми "Ела с мен" и сега аз я държа за ръка. Усмихва ми се и казва "Да седнем на земята". В този момент чувам звънецът да звъни и понечвам да тръгна към вратата. Тя стиска ръката ми по-здраво и казва "Защо тръгваш? Не знаеш ли кой е?". "Не" - отговарям й аз."Отивай тогава". Усмихва ми се. Аз правя няколко крачки, минавам край огледалото, продължавам нататък и отварям вратата навътре. Отварям следващата врата навън, правя няколко крачки и влизам в стаята, където на земята е седнало момичето с алените бегонии в косата. Усмихва ми се. Очите и са в моите. Поглеждам назад и в този момент звънецът позвънява отново. "Пак ли ще отвориш?" - пита ме и се усмихва. "Не. Този път знам кой е." Тя ми се усмихва. "Седни до мен на земята тогава." Сещам се да й покажа огледалото, хващам я за ръката и я повеждам към него. Стоим пред огледалото и се гледаме. Те гледат нас. Нейните очи намират моите. "Ако сега можеш да зададеш само един въпрос, кой ще е той?" Замислям се."Само един ли?" Тя ми се усмихва. Разбрах. И аз й се се усмихвам. "Нека отново да се върнем в стаята, да седнем на пода и пак да ти се усмихвам". Хващам я за ръка и тръгваме.

                                                           04.30h  08.04  2004