Не знам как и защо, но открай време попадам все на неподходящи партньори. От как се помня от всички възможности (а те никак не са били малко), по неразбираеми за мен причини избирам винаги най-нелепата. Не знам дали в мен има нещо саморазрушително на подсъзнателно ниво, или просто си е лош късмет, но още първата ми ученическа любов беше истински провал, и оттам нататък нещата продължиха все в тоя дух. Въпросният младеж бързичко ми даде да разбера, че ако се мисля за някакво специално и забележително явление в неговия живот, съм в голяма грешка – горчивата истина бе, че просто бях поредната бройка. След което вместо да си направя съответните изводи, аз попаднах в истинска сапунена сага – вместо благоразумно да спра вниманието си на някое от симпатичните момчета, които се навъртаха край мен, аз си изгубих ума по петнайсетина години по-възрастен мъж от мен, естествено – женен, при това с близнаци и десет годишна дъщеря. Направо прекрасно!
През цялото време се опитвах да убедя и себе си, и ...