Не знам как и защо, но открай време попадам все на неподходящи партньори. От как се помня от всички възможности (а те никак не са били малко), по неразбираеми за мен причини избирам винаги най-нелепата. Не знам дали в мен има нещо саморазрушително на подсъзнателно ниво, или просто си е лош късмет, но още първата ми ученическа любов беше истински провал, и оттам нататък нещата продължиха все в тоя дух. Въпросният младеж бързичко ми даде да разбера, че ако се мисля за някакво специално и забележително явление в неговия живот, съм в голяма грешка – горчивата истина бе, че просто бях поредната бройка. След което вместо да си направя съответните изводи, аз попаднах в истинска сапунена сага – вместо благоразумно да спра вниманието си на някое от симпатичните момчета, които се навъртаха край мен, аз си изгубих ума по петнайсетина години по-възрастен мъж от мен, естествено – женен, при това с близнаци и десет годишна дъщеря. Направо прекрасно!
През цялото време се опитвах да убедя и себе си, и него, че връзката ни с нищо не застрашава нито неговият брак, нито моят емоционален живот, че е една по-различна и много приятно не ангажираща форма на общуване. Така и не успях. В крайна сметка започнах да се държа така, както по принцип се държат любовниците на женените мъже, когато наистина се влюбят – започнах да ревнувам от семейството му и да му мрънкам непрекъснато. Наистина беше много досадно – самата аз не можех да се понасям, но не можех и да престана. Клише не клише, израза „беше по-силно от мен” си е точно за случаи като този.
Тази агония продължи чак до момента, в който той ми каза, че всичко това го изморява до смърт, и иска да сложи край. Бях бясна и наранена, готова на всякакви безумства, но изведнъж си дадох сметка, че аз също съм безкрайно изморена от тази връзка. Исках нещо различно. Исках до себе си човек, с когото да мога да се целувам на улицата, който да не си гледа стреснато часовника и когото мога без притеснения да представя на приятелите и близките си, както и той мен – на своите. Някой, който да иска да изкрещи на целия свят, че е влюбен в мен, а не да се озърта страхливо дали някой познат няма да ни види.
И го намерих, като по поръчка. Точно какъвто си го пожелах – обичаше да демонстрира любовта си без всякакви ограничения. Друг път бих почувствала известно неудобство, но в този момент имах нужда именно от това, и не изпитвах никакъв свян. Целувахме се на спирката, в автобуса, в магазина, на улицата...къде ли не. Факта, че не трябва да се крия ми доставяше неизмеримо удоволствие, което само подсилваше сладкия вкус на целувките ни.
Той изглеждаше наистина много влюбен, не пропускаше и ден, без да ми направи някоя малка мила изненада и да ме зарадва с малко подаръче. Чувствах се на седмото небе, докато от един случайно дочут телефонен разговор не ми стана ясно, че човека просто си урежда жителството, а аз съм се оказала най-удобното средство за целта.
Тогава все още не бях се отчаяла дотам, че да откажа мъжете напълно, макар да имах достатъчно основания да се поотръпна от този пол. Но интереса ми към него определено намаля и започнах да гледам с подозрение всеки, който се опитваше да контактува с мен. И тогава, напук на всичко, се появи Идеалният мъж.
Вероятно всяка жена знае за какво говоря – това не е нищо друго, освен илюзия, блян, утопия, която в някои ситуации може да бъде преекспонирана върху някой подходящ за целта, обикновено нищо не подозиращ обект.
За мен той се появи в лицето на моя нов колега, изключително чаровен и мил, комуто не успях да дам дори някакъв изпитателен срок, преди да го възкача на престола на любовта си. Едно поне знаех със сигурност – нямаше никакъв материален интерес към мен, защото баща му бе президент на компанията, за която работех.
Естествено поласкана бях, че мъж с външност и възможности като неговите спира вниманието си на толкова обикновена жена като мен, когато може да има която си поиска – било фотомодел, известна манекенка или актриса. Но той не спираше да демонстрира интерес именно към моята скромна особа, докато не разби на пух и прах и сетните остатъци предпазливост и недоверие.
Възможно ли е която и да е жена да остане равнодушна към мъж като него, който отгоре на всичко не пропуска и ден, без да изпрати цветя, има безкрайно примамливи предложения за вечеря и изобщо за съвместни забавления, и при това е ерген? Е, във всеки случай аз не познавам такава.
Тази връзка ме издигна не само в очите на колежките, приятелките и близките ми, но и в собствените ми очи. След разочарованията дотук – малко, но качествени, самооценката ми се бе сринала главоломно, което си беше много по-сериозно от факта, че бях започнала да гледам с много лошо око на мъжете изобщо. Сега обаче с нова сила се върна вярата ми в искреността на чувствата, отново се изпълних с прекрасното, позабравено усещане, че съм обичана и нужна някому. Толкова много имах нужда от близост, че жадувах за всеки миг взаимност като за нещо жизнено необходимо, без което не разбирах как изобщо съм могла да живея. Имахме толкова вълшебни моменти, че наистина се чувствах като в сбъдната приказка. И...някъде по това време ми стана ясна една малка подробност – сексуалната му ориентация бе с една идея по-нестандартна, отколкото бих могла да преглътна. С една дума, имаше интимни връзки и с мъже, като считаше това за нещо естествено, до такава степен, че се изненада, когато показах изумлението си. Не очаквал от мен подобна реакция, имал впечатление, че съм разкрепостена жена без предразсъдъци. Бях толкова смаяна и така гневна от това, че не е споделил с мен за своята „разкрепостеност”, че дори не успях да се почувствам нещастна и сломена. Естествено, това слагаше край не само на вълшебната приказка, в която си мислех, че живея, но и с работата ми в тази компания беше свършено. Не за друго – просто не можех да си представя да продължа да го виждам, все едно нищо не се е случило. Едва ли бих могла да запазя самообладание до такава степен, иначе той нямаше нищо против да запазим приятелските си отношения. Приятелски, как не! До този момент май не бях изпитвала по-силна ненавист към някого. Имах усещането, че съм като заредена бомба, която при най-малкия допир може да избухне, за това просто трябваше да напусна бойното поле. Спешно.
Сега вече от няколко месеца съм безработна, разчитам на помощта на родителите си, чувствам се по-комплексирана от всякога, и имам алергия към мъже. Не се шегувам, ясно е, че не ми е до шеги, нито пък говоря в преносен смисъл. Алергията ми си е съвсем реално съществуваща и медицински доказана, доколкото медицината в наше време е в състояние изобщо да докаже нещо със сигурност. Симптомите се проявяват най-вече в присъствието на мъже, които демонстрират внимателно отношение и интерес към мен, но напоследък имам чувството, че нещата се задълбочават, защото неприятните усещания се появяват изобщо при наличието на мъже наоколо. Учестяване на пулса, затруднено дишане, сърцебиене и задушаване, са само една част от цялата гама неприятни усещания, свързани с тази моя специфична алергия. Поради опасност от алергичен шок винаги съм нащрек да не попадна в неподходяща, животозастрашаваща ситуация, което пък се отразява много зле на нервната ми система.
Близките и познатите, с които съм споделила този свой проблем смятат, че съм с напълно разклатена психика, тоест смятат ме за напълно откачена и вероятно се чудят как така още не съм въдворена в съответното здравно заведение. Много им е трудно да приемат подобна непоносимост за реален медицински проблем, дори когато са виждали с очите си как се влошава физическото ми състояние в подобни моменти. Още повече че голяма част от тях са претърпели какви ли не лични драми, без това да им попречи да създадат семейства, или просто да си затварят очите за нещата, които не им се нравят особено в брачния им живот, примерно.
Само една моя възрастна леля, жива и здрава да е, подхвърли веднъж:
- Хич и не се учудвам! Калеко ти има един приятел дето беше алергичен към жена си. Много пътуваше, с месеци го нямаше, ама щом се прибереше при нея, целия се изприщваше, като копривна треска.
- Така ли? – стана ми любопитно – И какво стана с него?
- Посъветваха го да смени жената – кокетно каза тя и пооправи белите си къдрици – но честно казано, това не му помогна. Даже алергията се задълбочи, съвсем се беше отчаял, и тогава...
- Тогава? – трескаво попитах, сякаш живота ми зависеше от това.
- Ами попадна на добър специалист, който го посъветва да увеличи ударно дозата на дразнителя, тоест алергена. По системата клин – клин избива.
- Шегуваш се!
- Нищо подобно. Познавам го добре – тя се усмихна палаво, което ме наведе на доста интересни предположения. – Освен третата си съпруга има и две любовници. На осемдесет и две е, и се чувства превъзходно!