Алоо, пуйтесите!
(Нящо къто исповед. Дъ са чите само от ора с чуфство за смех. Другите дъ ни съ записвът.)
Риших съ дъ ви написвам тиа думи, напечен в юлскъта жегъ и отмарящ пред икранъ на компютъро. Влизам секой път из документацийте нъ наше селу Откровеново* и секой път ми съ набивъ нъ очити идно нящо. „Миличкъ, цун и гуш”. Нема лошо, ама требе дъ вметнъ дека става думъ за цун и гуш между жини. Малеей, ама кви жини. Ум дъ ти зайде. Коя от коя по-убави и умни. Немъ лошаво ф това, ама тиа жини ни знаат ли дека язе си падъм малку пущилиф. И коги мъ фани пущянкъта, мъ ни пуща дълго. Мъ как идна ни речи:
„ – Ей, бат Ваньо, ила при назе дъ са погушкъми и поцункъми. Или барем дъ ни пугледъш”.
Нема. Ни знаат дека и мойто сърце пудрипвъ коги мъ гушва некоа жина ( особено чуждъ). А коги мъ зацълувът...
Кво дъ ви ричъм...
Алоо, пуйтесите!
Язе съм готоф заради вазе гол у женскъ баня дъ влезъм, а вие съ скъпите нъ идно „цун и гуш, бат Ваньо”. Ай дъ са ни видело. Ей, убачи вие дъ ни си мислите, чи съ сърдам. Нема таковъ нящу. Язе съм обичен човек и сички ви убичъм. Немъ дъ са скъпим на цалуфки и пригрътки. Сига шъ ви записвъм номерну у мойтъ си глава и коги съ видим, ша ви отпочвъм. „Цун и гуш” зъ секоа. Обачи имъ идин проблем, фанала мъ йе скрилозъта. Забравъм и мое дъ ви пофторъм. Оти по-дубре дъ пофторъм, отколкуто дъ испущам некоа.
Шъ ма извинявъти, чи тоа път ни съм ви расказъл некоа историа, ама мънечко съ възмутиф. Ама много мънечко, като нъ сърничка Светла татуирофкъта, дека щеше дъ си га тургъ под коремъ. Она мое и дъ си я йе турнала. Уфф, отплеснъф са. Плесвъм са зад врато и съ срамувъм пет минути...
Такаа. Намествъм се удобно и чекъм дъ са явите виртуалну. Чи посли ша ви цалувъм риалну. И шъ ви напрегръщам сичките...
Цун и гуш от бат Ваньо!
* - разбирай сайт „ Откровения” (бел.авт.)
© Христо Костов All rights reserved.
)
