5 min reading
1.
Госпожа Аделина Христова седна на креслото и въздъхна с облекчение. Най-накрая празненството беше приключило и всички гости се бяха разотишли. Ненавиждаше рождените си дни! Време за равносметка, за поглед в огледалото, за срещи с хора, с които отдавна нямаше какво да си каже.
Шестдесет и три! Звучеше й стряскащо! Някога, когато съпругът й беше още жив, обичаше да празнува. Често тържествата продължаваха до зори, изпълнени с веселие и смях. Какви чудесни времена бяха! Но вече от четири години съпругът й го нямаше, а с него си беше отишла и младостта. Сега празниците й навяваха единствено тъга.
Реши да разгледа подаръците, това щеше да я ободри. Първо взе една кутия, опакована в розова хартия. Вътре намери комплект луксозни лъжички, ножове и вилици. Нямаше картичка, но си помисли, че сигурно беше от семейство Димитрови, те имаха слабост към всякакви прибори. В друг пакет откри трите тома на „Мелничарят“ - книга, която отдавна искаше да прочете. Картичката беше от Елисавета Господинова ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up