Анелия и Людмил
Глава осма
Снегът заваля още в началото на ноември. Мокър сняг, който беше превърнал софийските улици в кални локви от киша и разстопен сняг. Часът беше 7 вечерта, а валежът не беше спрял през последните 24 часа. Мръсните прозорци на трамваите не позволяваха на пътниците да видят на коя спирка бяха спряли и често в последния момент заблуден пътник бързаше към изхода. Въпреки лошото време шофьорите не се съобразяваха с обстановката и продължаваха да препускат по улиците на града заливайки редките пешоходци с мръсната кишавица и естествено бяха изпроводени с груби думи и псувни.
Анелия също бързаше без да се съобразява с лошото време. Натискаше газта за да стигне по-бързо до болницата където вече десет дни лежеше Людмил. Алфа Ромеото зави наляво по улица Бяло море, още веднъж наляво и паркира на улица Искър пред кардиологията на Университетската болница “Царица Йоана”. Взе дамската си чанта и другата в която носеше храна за Людмил, който се лекуваше в неврологичното отдел ...