Ангел на Смъртта
Оприличават ме на Ангел. Не заради външния ми вид, а заради характера ми, доброто ми сърце и чистите ми мисли. Даряваща добро, любов, искреност на всеки нуждаещ се, без да искам нищо в замяна. Защото ако даваш, за да получиш – това не е добро, а изгода. Всичко в този свят е пропорционално. Даваш толкова, колкото можеш и получаваш толкова, колкото е необходимо. Нито повече, нито по-малко.
Всяко нещо в живота ни се случва с причина. И точно тогава, когато трябва. Нито секунда по-рано, нито по-късно. И ни среща с онези, които трябва да излекуваме, да научим на нещо, да ги променим или пък ние да научим някой нов житейски урок.
Има хора, които срещаш и остават в живота ти ден или два, други месеци, а трети-години. И когато приключи мисията ни с тях- те си тръгват от нас и ние от тях. Но има и такива, които са свързани с теб през невидима червена нишка. Нишката на съдбата. И колкото да я дърпаш или да се опитваш да я скъсаш – тя не поддава. Просто сте свързани души, които ще се срещате постоянно, ще се търсите, макар да знаете, че нищо не ви свързва. Ще усещате болката на другия, мъката му, тъгата му или пък щастливите му моменти. Като сиамски близнаци, но не точно. Просто някой, някъде, някога е преплел вашата съдба с тази на другия без да знаете. Вие просто се срещате един ден, поглеждате се в очите и вече знаете, че с този човек ви свързва нещо повече от запознанство или приятелство. Усещате с всяка клетка в тялото си, че докрая ще сте свързани. Че той е онази липсваща частичка от вас, която ви разбира без думи. Която само с поглед успява да ви успокои. И с една проста прегръдка да превърже раните ви.
Наскоро срещнах своята "половинка". Другата част от невидимата нишка. Точно като Ин и Ян. Бялото и черното. Денят и Нощта. Светлината и Тъмнината. Аз бях изпратена при него, за да го науча да вярва. Да му покажа, че има и добри същества, които са готови да дават и само да дават, без да искат нищо в замяна. За да го обичам, макар и да не бях обичана.
Той ми бе пратен, за да науча, че думата "Обичам те" няма стойност, ако не е подплатена с действия. Че едни простички думички като: "Прости ми", "Съжалявам", "Как си?", "Яде ли днес?", са по-значими и стойностни от хиляди пъти да изречеш "Обичам те".
Бе ми пратен да ме научи да обичам себе си преди всичко. Да се приема каквато съм. И за да разбера, че съм по-силна, отколкото си мислех.
Но осъзнах, че Ангелите също могат да плачат и страдат. Че болката може да ги разкъса и да погуби добротата им. Да ги превърне в черни разрушители с крила. И от чистосърдечен да се превърнеш в Ангел на Смъртта.
Осъзнах, че съм като бездънна яма, черна дупка, мрак... за хората, които ме допускат в своя живот. Че влязат ли в живота ми – стават безследно изчезнали. Погубвам порядъка, спокойствието им. Създавам хаос в подредения им свят. Въвличам ги в собствения си мрак. И стават като мене. А това ме убива и разрушава.
За повечето хора съм Ангел. Чист, добросърдечен, мил човек. Но никой не знае, че в действителност аз съм Хаос, Мрак, Тъмнина. Никой не подозира, че аз съм Ангел...на Смъртта.
© Радина Цветановa All rights reserved.
Поздрави за творбата !
