Ангели и дяволи
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есенен дъжд, седна до него мъжът.
- Казах ти истината, приятел. Не съм те лъгал.
- Аз не те обвинявам. Просто...
- Как можа да се хванеш? - мъжът се усмихна насмешливо. - Всички се хващате. Всеки някъде дълбоко в себе си иска да е някой друг. Когато трябваше, ти не повярва в самия теб. Заради това съжаляваш. Ти сам се предаде.
- ЗНАМ, ЧЕ СЕ ПРЕДАДОХ! - извика момчето яростно.
- Джони, няма нужда да викаш - мъжът пак се ухили насмешливо.
- Нищо не е свършило. Не си победил, аз съм още тук. Докато аз съм тук, докато имам възможност да поправя всичко, което направих заради теб – не си победил! Няма да победиш!
- И кой казва, че не съм победил? Предалият се. Ти се предаде вече, по колко пъти искаш ...