Знаеш ли?
Имах криза снощи, защото в един момент се почувствах адски самотна, просто те исках да бъдеш до мен. Спомените нахлуха и ме разтресоха отново. Сълзите бяха резултата от невъзможността да бъдем заедно.
Обещавам, че повече няма да тъгувам. Прекъсна ми се мисълта, но това е. Липсваш ми все повече.
Всъщност, през целия си живот съм била самотна, с изключение на моментите, когато съм с теб.
© Магдалена Димиткова All rights reserved.
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Добре дошла в групата на самотните