Разтърках очите си и погледнах още веднъж към телескопа си. Настроих стъклото, за да е по-чиста видимостта ми, но това нямаше да промени ужасяващата картина. Беше голям почти колкото Земята. Бях си му измислил име ,,Апокалипсис’’.
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така представиха за хората съществуването му в нашата галактика. За жалост, нали сме си овце, вярвахме на всичко, което ни кажеха.
От дете преследвах промените във Вселената и малка беше вероятността да остана заблуден. Когато го видях за първи път, бях на пет години. Не, че сега можех да кажа, че на двадесет съм натрупал опит за да се нарека учен. Но аз бях първият, който ги предупреди за съществуването му и заплахата, която представляваше.
Обърнах се към всички космически станции, разкрих им проучванията, които направих за ,,Апокалипсис’’, но останах разочарован. Никой не взимаше на сериозно тогава едно 13 годишно момче. За малко да ме вкарат в лудница, но успях да им се измъкна.
Постоянното ми бягст ...