Аре стига, бе! - 10
Аре стига, бе! - 10
Усетих, че се събуждам. Опитах да отворя клепачи... и успях. Първото, което съзрях бе бял таван, отместих поглед настрани.
О, Боже!
Това е болнична стая. Какво се е случило?
– Мамо.... маменце... ти се събуди! – разпознах най-приятния глас на света. Този, на дъщеря ми.
– Дианче, маме.. какво правя тук? – изправям се аз и сядам на болничното легло.
Не чух отговора защото тя ме задуши в прегръдките си. Галеше косата ми и целуваше бузките ми.
– Какво е станало? Защо съм тук? – едвам успявам да попитам отново.
– Споко, маме... нищо ти няма. – Лекарят каза, че имаш драскотина на главата. Залепили са ти раната и белегът няма да ти се вижда от косата, но си колабирала от стрес, глад и ниско кръвно...
– Сега си спомних... вчера нищо не бях хапвала...
– Оня ден... спиш два дни – прекъсва ме дъщеря ми. – Татко също спи цял ден.
– Кооой!? – нададох глас.
– Двама охранители на един бизнесмен намерили баща ми пребит и ограбен и го довели тук в болница „Токуда”. Сега лежи с потрошено чене, счупен крак и целият е натъртен. Милият ми татко... къде ли е паднал?
– И аз това ще отида да го питам – ставам от леглото. – В коя стая е?
– Отсреща в 301 стая.
– Чакай ме тук, Дианче, сега се връщам. Не искам да гледаш как плача.
Излезнах в коридора. Закрачих. Чувствах се лека като перце. Сънят е велик лечител и наистина бях бодра.
„Аре стига, бе! Моят съпруг лежи тук пребит. Дали пък... не е Ташко? Обеща да го понабие. Но дъщеря ми каза ограбен...”
Наближих стаята, бутнах вратата и влезнах. Видях го да лежи с гипсиран крак и бинтована глава. Само очите му се виждаха. Съжалих го и тръгнах да го прегръщам, но се спрях.
О, Боже!
Аз съм тук заради тебе... изменнико, с пукната глава.
– Я, кой бил тук? – приближавам леглото. – Здравей, невернико прекрасен!
– Мммм... хмуу... – измуча в отговор той.
Не можах да устоя и се засмях. И как няма... приличаше на бинтована мъжка кукла, само дето не казва „Мамо” а мучи.
Гледката си заслужаваше.
– Ти, не можеш ли да говориш? – учудвам се аз.
– Мбеее... – излиза от притворената му уста.
Сигурно искаше да каже „не”.
– И кой те подреди така? Двама охранители са те довели, знаеш ли кои са?
– Мбеее... мбеее... – изблея той.
– На Ташко?
Този път моичкият не отговори.
"Аре стига, бе! Кой ли би казал, че мълчанието е знак за съгласие. Сега си ми паднал.”
Заобиколих леглото. Десният му крак бе гипсиран и висеше вързан във въздуха. Пръстите му леко се разшаваха. Вгледах се в тях.
Реших да ги „попитам” нещо.
– Хубаво ли е... пръстчета, да се друса руса красавица? – хващам палеца и го извивам силно настрани.
– Ммуу... ммуу... – измуча в отговор той.
– Не чух? – този път забивам и нокти в него.
– Мбеее... – нададе силен звук отново.
– Сега, ще правиш така... както ти кажа. Понеже не можеш да говориш, три пъти блеене означава „да” и два пъти мучене ще е „не”. Разбра ли, мой съпруже? – стиснах отново.
– Мбеее... мбеее... мбеее – явно се съгласи той.
– Кристина ли те съблазни?
– Мммууу... ммууу – надава друг звук.
– Ти си бил много прост... как ще спиш с жената на мафиот!? Вече можеше да си мъртъв. Трябва ръка да ми целуваш, че се застъпих за теб пред него. Добре че си забих тези прекрасни нокти и в ръката на Ташко... беше тръгнал да те убива. Велико създание е жената. Чисто, благородно и нежно. Не само даряваме живот, но можем и да го спасим. Но ти, Муньо... едва ли го заслужаваш!
Почувствах се гадно, обърнах му гръб и излезнах от стаята.
Тръгнах по коридора.
"Аре стига, бе! Какъв е този мой мъж – и какви ги надроби? Такава истинска жена изпусна. От венчавката ни – до ден днешен съм му била вярна!? Хващам си багажа, взимам дъщеря ми и след като свърши учебната година, към края на юни, заминаваме за Варна.”
© Сър Димитри 2015
© Copyright
© Сър Димитри All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ани, благодаря ти... Мими е млада, дива и красива!
-
Големи бели я очакват тази Варна май..
-
Сър, все пак съм Жена и знам какви наслади искам от живота. Но идея си нямам, какви точно „прелести” си приготвил за нашата красавица Без да те припирам много, но леко ти напомням, че след няколко дни е август...чакаме си дългата, топла, морска част 11
-
Мая, тя привлича събития... но вече, ще привлича и мъже акули
Ирена, благодаря ти! Жената... реши ли нещо... Вселената е малка за нея!
Прекрасна Радка, сега е лято Има слънце, море, плаж и изкушения разбира се!!! Как се досети, че Мими ще се опита да вкуси от насладите на живота... -
Интересно и браво на Мимето! Ама то и мъжете, понякога съвсем забравят на какво е способна разгневена съпруга Сега обаче нали все пак е лято, подари на Мимето малко слънце, плаж и разбира се наслада за душата...милата след толкова перипетии все пак си го заслужи Благодаря ти за удоволствието и усмивките, които доставяш на мен Сър
-
Хареса ми нейната решителност...Чудя се докъде ще стигне...
Поздрави! -
Дани, живееш в прекрасен град... и Мими ще го навести /и курортите/! Благодаря ти за коментара... Поздрави от мен
-
Червена Лисичке, единият е готов ... другият във Варна да му мисли
Викторе, честно и аз... си мечтая за такава жена! Красива, хитра и вярна
Катя, благодаря ти! Огън жена е Мими... ама, все пак е жена! Иска внимание и нежност. Ще се опита да открие нова изпепеляваща любов!
Белла... благодаря ти! С "този" Мими приключи
Кери, много си мила... благодаря ти! Ще се опитам да са по-дълги епизодите... Обещавам ти!
Доче, прекрасно е, че ти е харесала развръзката... Как позна за "новините" от Варна? -
Е,браво! Доволна съм! И неверникът мучи, и Мимето е с акъла си.Чакаме новините от Варна!
-
Такаааа...Първо да ти кажа, че много се зарадвах, като видях продължението. Второ, това Мими, браво на нея - те така се прави... Трето, дай ги малко по-дългички тези части, де! Четвърто, да знаеш, че ако следващата част е след 2 месеца, лично ще те линчувам... Пето, последно - поздравите ми, Сър!
-
Това се казва жена - огън. Сигурно с това го е привлякла, но сега огънят се обръща срещу него и....лошо. Беше ми забавно, особено как пишеш от женска гледна точка и че имаш т.е тя - "бузки".
-
сър, чакам още. да не попаднеш на такава жена. )))
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
