Арета чакаше на гарата. Тежките куфари, които носеше, се впиваха с тежките си дръжки в нежните ù женски ръце. Не смееше да ги пусне. Наоколо винаги дебнеха хайдути, които чакаха някой да се загледа на различно място. Затова и момичето бе така предпазливо. Тя бе височка, руса. Тялото ù бе стройно, красиво изваяно. Бе на около 20 години. Беше и добре облечена. Хубава дънкена пола и жълта тениска. Арета се огледа. Тя впери поглед в голямото табло с разписанието и недоволно поклати глава. Влака закъсняваше вече с цял час. Тази противна гара. Сивата обстановка допълнително тревожеше момичето. Отвсякъде се носеха различни звуци – влакове, полиция, линейки, като че ли градът бе център на бедствията и произшествията. Лемъни Сникет би си помислил - някой с неговите поредици от злополучия... Едва ли. Това бе градът – забързан, задъхан, винаги в скорост. Нямаше почивка. Всеки бързаше. Арета сега отиваше в столицата и престореността и бързината на този град ù се сториха някак си флегматични. И има ...