Архангелова Задушница
- Диий! - Гено замахна леко с камшика към воловете. Те ускориха крачка по буренясалия коларски път. Товарната талига заскрибуца малко по-учестено.
- Хайде, батювите, че и връщане ни чака! А още не знаем къде сме... - мъжът започваше да се тревожи. Уж беше минавал от тук, а местността изглеждаше толкова променена. Преди три години тук беше лято, житата бяха полегнали неожънати, нагъсто в полето до китни горички се гушеха махали и селца. А сега навсякъде цареше пустош и тишина. Не се виждаше нито една къщурка на километри наоколо. От горичките нямаше и следа, а земята стоеше буренясала и плачаше за рало...
Гено вдигна поглед нагоре. Високо горе в навъсеното есенното небе се рееше самотен гарван гробар. Следваше го от заранта. „Лоша поличба!" - помисли си мъжът, потрепера зиморничаво и вдигна яката на войнишкия си шинел. Манлихерата беше зад гърба му, чудеше се дали да не стреля, но птицата беше толкова нависоко, че само щеше да изхаби патрона. „Каквото има да става, ...