Безплодни атоми обагрят в пурпур безжизнените ми мечти... Надеждата, търкаляща се в прахта от скелети на динозаври, ридае с желирани сълзи... Драконът-дете в гърдите ми, настръхнал слуша ударите на измачканото ми сърце... Аз прегръщам клетата си кукла и умирам с размазан по нозете грим... Патерицата, подпираща Душата ми, изсъхна и се сгърчи под силата на Слънцето. Луната ми подаде длан, но с условие - да и продам косите си... Умиращата песен е безжалостна в проклятията си към мен. Сънят, изгубен в Пространството, лежи нещастен върху препускащ кон. Юздата му е стегнала копитата излъгани. Стоя затворена в стаята на самотата си и чакам Някой да почука на прозореца, който всъщност не съществува. Гласовете от небитието житие ровят в главата ми и изплитат около мен паяжина от дълго жадувани чувства... Духът ще отлети от грозното си тяло и глупаво ще търси спирка за себе си, а тялото, стопено от Времето, ще се превърне в прах. Прах от костите на умрели Динозаври... В Сърцето ми безкрило птиче странна песничка запя... В Сърцето ми е тъжно тихо... Кокичета целуват възглавницата ми, а косите ми изпаднали в транс тържествено известяват идването на Кралица Асея...

Сънувах сън.

Летях и всичко бе тихо.

Нямаше ги дори Ангелите от моята Душа.

Не виждах нищо.

Плувах в пространството от мъртви надежди, изтърбушени атоми и изпаднали в летаргия спомени... Махах с криле от кадифе и дантела...

СЪНУВАМ СЪН.

Буреносни облаци закриват хоризонта на моето съзнание. Гръм. Още един и дъжд. Дъжд от токсични отпадъци, събирани с години в Душите ни.

Поредният гръм.

Хората, свити под своите чадъри, се страхуват от него - Дъжда - изобличител на мислите им.

Само един дъжд.

Пълен с боклучав прах от костите на умрели Динозаври - нашите Души...

Ограбените ни Сърца се гърчат под камшика на нищетата, ранени преживяват последните си мигове... Остава само нещастното ни тяло, онеправдано, треперещо и търсещо опора в гърдите на Твоето самочувствие...

НОЩ Е!

Празната чаша от кафе ме гледа очакващо.

Гледам я и аз.

Една празна чаша от кафе е с претенции към моето бъдеще! Виждам лентата на живота си как притичва през мен...

Само една празна чаша от кафе.

Сънят ми свърши.

Видях големия реален човек, озверял като животно...

Разплакано цвете ми напомни за Самотата, която от половин час танцуваше около мен и правеше какви ли не чудати неща, за да и обърна внимание. Обърнах се и погледнах слабото и тяло. Погледът ми се спря върху сухите гърди, жилестата шия и по-нагоре... Очните гнезда се вторачиха в мен - ПРОСЕХА МИЛОСТИНЯ! Дадох и последните си пари.

Седнах до нея на тротоара.

Просехме двете.

http://www.vbox7.com/play:34bda437