Днес решавам да изляза от къщи по-рано. Притеснявам се, че ще закъснея... закъснея ли, но за къде?
Странно... забравил съм накъде съм тръгнал, но това вътрешно неспокойство не ме оставя на мира. Трябва да побързам. Просто ще продължа, без да се връщам обратно в къщи. Стигам до автобусната спирка, намираща се в близост до дома ми. Хм... има нещо различно в нея, но не мога да преценя какво е... е, предполагам, че няма значение. Рано е и на спирката съм само аз. Чакам автобуса си. За щастие той идва бързо. Вече го виждам в далечината, но не мога да разбера кой номер е. Като ме доближи достатъчно ще установя това , дано обаче да е този който ми трябва, но странно.... кой ми трябваше... и това ли съм забравил? Нищо... със сигурност като го видя, ще се сетя. Ето... вече е почти до мен, но какво е това? Вместо номер, автобуса има надпис: "Съдба/Житейски път" - какво ли пък значи това? Спира пред мен. Вратите се отварят.
- Извинете! - питам шофьора- закъде е този автобус?
- Закъдето сте пожела ...