Авторитетът на учителя

(Проект с анкети, предварителен вариант)

               Авторитетът на учителя е от първостепенно значение за създаването на интерес към ученето при учениците. Учителят отваря врата към света на познанието и негова задача е да създаде правилно отношение към преподаваното от него, както и към ученето като цяло във всички области на живота. Все още практикуван начин за запазване на дисциплината в час е чрез заплахи с изпитване, контролни; повишаване на глас; демонстриране на чувство на обида - действия, които могат да създадат отрицателна нагласа към учителя, училището, ученето, да доведат до стрес, недоволство, напрежение, дори страх. При създадено правилно отношение у учениците, няма да са необходими заплахи и ултиматуми, за да учат - с всеки изминал учебен час на тях ще им е все по-интересно да учат и да се развиват. При условията на практицизъм, скептицизъм, чужди ценности и все по-силното заявяване на неосъзнатия „Аз“ за сметка на ученето, авторитетът на учителя е все по-необходим и като средство за откъсване от егоцентризма и откриване на околния свят и вътрешния свят на ученика. Авторитетът на учителя предопределя развитието на личността на ученика по отношение на ученето в положителна или отрицателна насока. Именно затова е от съществено значение не само да има учителски авторитет, но и той да е постигнат с положителни средства - поведението на учителя да дава модел за подражание на учениците.

               „Учителят води ученика към определени, социално значими цели. Това не е привилегия на учителя, която го облагодетелства, а негово върховно професионално-педагогическо задължение, възложено от обществото“ (1, с. 342). Учителят работи с развиващи се личности - негова основна задача е тяхното добруване и не само пълноценното им интегриране в обществото, но и създаване на способност у тях да изграждат обществото, да го създават и направляват със силата на ума, наблюдението и обичта. Да бъде достоверен източник на информация, но и да помогне на учениците да намерят своето място в света, стимулирайки у тях умението за мислене и разсъждение, отсяването на важното и уважение към създадената научна база от поколенията. Неговият учебен предмет е щрих в цялостния облик на детския и юношески свят и ако не е преподаван умело и с увереност, ще се загуби в пороя от забързаното ежедневие на днешния човек. Вече страните по света са много по-свързани и съответно изискванията към човека - много по-големи - ученикът трябва да умее да разбира и изучава голямо количество информация, за да взима най-добрите решения за живота си; „на учителя му се налага да учи почти едновременно с ученика и няма особена отдалеченост в позициите му на обучаващ и обучаван“ (3, с. 248). Качества като смирение и разбирателство трябва да се изграждат у учениците, а този процес тръгва от демонстрирането на тези качества от учителите. Учителят трябва да е усмихнат, позитивен и готов да разбира, авторитетът му да е този на „съвременния „народен будител“ (4, с. 36), наравно с качеството на преподаване и изискванията към учениците. Това е единственият възможен път за развитие на хармонични личности у учениците, защото най-важният и трайно запомнен от тях преподаден материал е именно личният пример и реалната работа с учебната дисциплина. „Ученикът не може да възприеме съвсем точно и адекватно ролевите очаквания, отправени към него...“ (1, с. 344, 345). Ученикът, който вижда у учителя радост от преподавания материал, има голяма вероятност да развие тази радост и у себе си. Има възможност да си представи себе си в бъдещето като преподавател и човек, който обича живота и предава на другите наученото с удоволствие. Всеки малко или повече е преподавател в живота си и умението да вижда и обяснява наученото на другите е едно от най-важните неща, на които учителят може да научи учениците. Преподадената суха материя ще бъде бързо забравена, а преподадената с любов ще остави трайна следа в съзнанието на децата и юношите. „Много често очакванията на учителите в сферата на ученето на учениците са много по-релевантни, отколкото тези на родителите“ (1, с. 345). Доверието към учителите е изключително важно за успешното протичане на преподавателския процес. „Всички учители очакват от учениците си да изучават учебните предмети, които те преподават... и в други направления, свързани с цялостния облик на личността“ (1, с. 346). Учителят трябва да стимулира здравословно общуване между учениците чрез увеличаване на тяхното участие в изучаването на предмета, стимулиране да решават самостоятелно задачи и да мислят. Ако изгради себе си като положителен образ в техните очи, ще има един уравновесителен образ на разнообразната обстановка в класната стая. Множеството личности ще се обединят от образа на преподавателя, чиято цел е да помага, а не да пречи на тяхното развитие. Поставените задачи ще се приемат с радост, а не с отрицателна нагласа, при условията на „равнопоставен личностен процес на културно общуване, на изграждане на нова духовност“ (5, с. 301)

               Авторитетът на учителя влияе много силно на взаимоотношенията учител-ученик в процеса на обучение. Силата на това влияние определят редица фактори, сред които „...физическите характеристики на учителя... Гласът на учителя... Изразът на лицето, погледът на учителя... бързината на интелектуалната реакция... компетентността и некомпетентността на учителя... Силата на волята и характера на учителя...“ (1, с. 351, 352, 353). Авторитетът е „социално отношение, което винаги предполага конкретна област на проявление“ (2, с. 109) - същественият въпрос е не дали един учител по принцип притежава положителни качества, а дали освен да ги притежава успява и да ги прояви в класната стая. Поради различната възраст, роли, образователно равнище, има дистанция между учителя и учениците, върху която учителят може да влияе с подходящо поведение, но „нито голямата дистанция е доказателство за голям авторитет на учителя, нито малката - за липсата му “ (1, с. 354, 355). Примери за негативен авторитет на учителя са тези на „снизходителния учител“, „некомпетентния учител“, „учителя педант“, „учителя „дърдорко“, „слабоволевия учител“, „заядливия учител“, „самомнителния учител“, „учителя карикатура“ (1, с. 356, 357, 358) и всички те водят не само до проблеми във взаимоотношенията в класната стая, но и могат да влошат характера на учениците. Учителят трябва да изисква от учениците, но изискванията не трябва да са немотивирани, трябва да са разбираеми за учениците, за да могат да ги следват, и не бива да е прекалено доминантен, за да дава възможност на учениците спокойно да проявяват инициатива. Честността и справедливостта, наред с умението да вдъхновява и да преподава качествено материята, са едни от най-важните достойнства на учителя, защото с тях печели доверието на учениците. Да дава добър морален пример е втора специалност на всеки учител, независимо каква материя преподава. Това качество е трудно измеримо, но съществен за него е именно учителският авторитет. По мнения на ученици (1, с. 362) много важно е отношението към сгрешилите ученици, „справедливостта, взискателността, умелото преподаване на учебния материал и спокойното дисциплиниране в час“, както и „вниманието, човечността, вежливостта, деликатността, искреността, честността, спокойния тон, такта, дружелюбието, топлотата и свободата във взаимоотношенията“. Авторитетът на учителя е много важен, защото той определя атмосферата в час, интелектуалната активност на учениците и емоционалното им спокойствие, нивото на съсредоточеност и отдаденост към ученето, внимателното слушане и съответно разбирането и трябва да води учениците лесно по пътя на ученето с добрия личен пример.

               Основно при взаимоотношенията учител-ученик е „ръководството, направляването, управлението, което произтича от учителя и е насочено към ученика“ (1, с. 364). „Автократичното преподаване“ - безусловното подчинение на учениците без право на мнение от тяхна страна, води до негативен учителски авторитет и съответно до проблеми в процеса на обучение, но все още се среща. „Либералното преподаване“ - учителят е приятел, съветник, е насочено към интересите на учениците и способства спонтанното им и свободно развитие, но пренебрегва нуждата им от авторитет, от стожер, обединител. „Демократичното преподаване“ - сътрудничество, партньорство между учителя и ученика се счита за най-добро за изграждането на положителен учителски авторитет. „Най-съществената характеристика на демократичния стил на общуване е сътрудничеството между учители и ученици и тяхната съвместна дейност“ (6, с. 66).

               Авторитетът на учителя е определящ за взаимоотношенията учител-ученик, а тяхната здравина е от решаващо значение за всички цели, които той би могъл да си постави; например „йерархията на образователните цели у нас е: глобални цели на средното образование - главни цели по степени на образование - общи цели по културно-образователни и професионални области - основни цели по учебни предмети - специфични цели по раздели и теми“ (7, с. 292). Осъществяването на такъв тип цели в образователната система не би било възможно без положителния авторитет на учителя, т.к. учениците осъзнават отговорността на неговата позиция. Преподавателят с лош или липсващ авторитет губи способността да изпълнява задачите си, учениците не го уважават, малките, ежедневни цели не се осъществяват, а оттам и големите, търсени от обществото резултати - също.

               Този проект има за цел развиването на успешна стратегия за преподаване, изграждане и поддържане на учителския авторитет, съобразяване с учениците и вярата, че те се справят толкова по-добре, колкото по-добро е отношението към тях, в процеса на обучението. Първата основна задача е да се минимизира нуждата от прилагане на възпитателни методи, чрез провокиране на повече интерес и уважение у учениците към преподаваната материя и към преподавателя. Втората основна задача е чрез обогатяване на преподавателските методи да се активизира участието на учениците и учителската роля да се ограничи по-скоро до насочваща, вместо да е ръководна. Третата основна задача е успешното прилагане на стратегията в реалния свят преди всичко чрез обратна връзка с учениците за това как ще се промени обучението при дадени промени, какви промени са най-необходими за тях и според тях, пресяване на най-нужното и необходимото. Крайната цел е подобряването на метода на преподаване на учителите и взаимоотношенията в класната стая.

               Целевата група на настоящия проект са учениците от пети до дванадесети клас включително и учителите, които им преподават в този период, както и родители, които се занимават по-съществено с обучението на своите деца.

               За целите на проекта се провеждат две анкети. Анкетират се ученици от една страна, а от друга - учители, родители и други възрастни с отношение към образователния процес. Във връзка с провеждането на дистанционно обучение са включени и въпроси доколко се смята, че то е ефективно, и каква е ролята на учителския авторитет в него.

               Анкета 1: за ученици.

               Моля, отговори на следните седем въпроса. Анкетата е анонимна и отговорите ще се използват за подобряване на учебния процес.

               Въпрос 1. Уважаваш ли своите учители?

               а) Да, уважавам всички учители.

               б) Уважавам повечето учители.

               в) Уважавам само някои учители.

               г) Няма учител, когото да уважавам.

               Въпрос 2. Смяташ ли, че е важно учениците да уважават учителите си?

               а) Да, определено - така ученето става по-интересно.

               б) Донякъде; най-вече заради дисциплината в час.

               в) Ако е важно за учителите; за учениците е без значение дали уважават учителите си.

               г) Ако на човек му е интересно, ще си учи - няма значение какъв точно е учителят.

               Въпрос 3. Какви постъпки и отношение уважаваш или би уважавал/а у учителите? Огради всички отговори, които важат за теб.

               а) Да ми обръщат повече внимание; да са по-мили и учтиви; да отговарят търпеливо на въпросите ми.

               б) Да преподават по-качествено и да поддържат дисциплината в час.

               в) Да преподават по-интересно и да се грижат за външния си вид, да говорят с ясен глас и да създават хубава атмосфера.

               г) Да бъдат по-справедливи, да възприемат всички ни еднакво и да нямат избраници, да дават възможност за спокойна работа и изява на желаещите на дъската.

               Въпрос 4. Какви постъпки и отношение не уважаваш у учителите? Огради всички отговори, които важат за теб.

               а) Да викат, да се ядосват, да се карат; да наказват, да мъмрят, да обвиняват.

               б) Да не умеят да поддържат дисциплина в класната стая.

               в) Да не преподават добре; да не обясняват ясно и разбираемо.

               г) Да не са справедливи; да обвиняват без причина; да не дават възможност за изява на учениците.

               Въпрос 5. Какви са взаимоотношенията между учителя и учениците в твоите часове?

               а) Спокойни, ползотворни, научаваме много интересни неща в часовете.

               б) В повечето часове е хубаво и има условия за учене.

               в) В някои часове е хубаво и има условия за учене.

               г) Всички часове са ужасни, няма условия за учене.

               Въпрос 6. Какво искаш да се промени в училище, за да се чувстваш по-добре? Огради подточките, които са проблемни (опиши по-подробно, където имаш конкретни забележки).

               а) В преподаването (опиши; например: Искам да се учат повече неща и да ни се дават повече интересни задачи и занимания.): ...

               б) В преподавателите (опиши; например: Искам да бъдат по-търпеливи.): ...

               в) В оценяването (опиши; например: искам да се оценява по-справедливо; искам да имам избор как да ме изпитват): ...

               г) В обстановката (опиши; например: искам да има по-хубави чинове; искам да има повече дървета и пейки в двора за почивка): ...

               д) Друго (Опиши.): ...

               Въпрос 7. Дистанционното обучение ефективно ли е, какви разлики усещаш с обучението, което се провежда на място в училище?

               Анкета 2: за родители, учители и други хора с отношение към образованието.

               Моля, отговорете на следните девет въпроса. Анкетата е анонимна и отговорите ще се използват за подобряване на учебния процес.

               Въпрос 1. Уважават ли Ви децата като учител, родител, човек?

               а) Да, смятам че ме уважават много благодарение на усилената ми работа и талант в преподаването.

               б) Уважават ме достатъчно, защото съм добър учител/родител.

               в) Да, уважават ме като възрастен.

               г) Не ме уважават изобщо.

               Въпрос 2. Смятате ли, че е важно учениците да уважават учителите/родителите?

               а) Да, определено - така ученето става по-интересно и ползотворно.

               б) Донякъде; най-вече заради дисциплината.

               в) Ако е важно за учителите; за учениците е без значение дали уважават учителите/родителите.

               г) Ако на ученика му е интересно, ще си учи - няма значение какъв точно е учителят/родителят.

               Въпрос 3. Какви постъпки и отношение са важни според Вас за учителите/родителите? Оградете всички отговори, които са важни според Вас; номерирайте избраните по степен на важност.

               а) Да обръщат повече внимание на учениците; да са по-мили и учтиви; да отговарят търпеливо на въпросите им.

               б) Да преподават по-качествено и да поддържат дисциплината.

               в) Да преподават по-интересно и да се грижат за външния си вид, да говорят с ясен глас и да създават хубава атмосфера.

               г) Да бъдат по-справедливи, да възприемат всички деца еднакво и да нямат избраници, да дават възможност за спокойна работа и изява на желаещите.

               Въпрос 4. Какви постъпки и отношение са проблемни при учителите/родителите? Оградете всички отговори, които са важни според Вас; номерирайте избраните, започвайки от най-лошите според Вас прояви.

               а) Да викат, да се ядосват, да се карат; да наказват, да мъмрят, да обвиняват.

               б) Да не умеят да поддържат дисциплина в класната стая.

               в) Да не преподават добре; да не обясняват ясно и разбираемо.

               г) Да не са справедливи; да обвиняват без причина; да не дават възможност за изява на учениците.

               Въпрос 5. Какви са взаимоотношенията между учителя и учениците по Ваши наблюдения?

               а) Спокойни, ползотворни, научават се много интересни неща в часовете.

               б) В повечето часове е хубаво и има условия за учене.

               в) В някои часове е хубаво и има условия за учене.

               г) Всички часове са ужасни, няма условия за учене.

               Въпрос 6. Какви са взаимоотношенията между родителите и учениците по Ваши наблюдения?

               а) Спокойни, ползотворни, хармонични.

               б) Има върхове и спадове; променливи са.

               в) Проблемни.

               г) Неконтролируеми, стресови.

               Въпрос 7. Какви са взаимоотношенията между родителите и учителите по Ваши наблюдения?

               а) Спокойни, ползотворни.

               б) Понякога е полезно да ги има.

               в) Не носят ползи за учениците.

               г) Липсва какъвто и да било диалог.

               Въпрос 8. Какво смятате, че може да се подобри в училище, за да се преподава повече и по-добре? Опишете.

               Въпрос 9. Дистанционното обучение ефективно ли е, какви разлики усещате с обучението, което се провежда на място в училище?

               Резултати и изводи от анкетите

...

Библиография:

1. Андреев, М., „Образование и общество“, София, 2001

2. Косева, М., „Авторитетът на учителя в представата на ученици и учители от гимназиалния етап на средното образование“, Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по педагогика, книга Педагогика, том 112, София, 2019

3. Иванова, Т., Калоянова, Н., „Ключови компетенции и професионални роли на учителя“, „Управление и образование“, Том VI (3), 2010

4. Гюрова, В., „Параметри на лидерската роля и функция на учителя“, „Управление и образование“, том XII (3), 2016

5. Михалева, Н. „Диалог и общуване в образованието, „Философия“, Volume 25, Number 3, 2016

6. Георгиева, В., „Влияние на стиловете на общуване върху сътрудничеството между учители и ученици, Тракийски университет, Факултет по педагогика, Стара Загора, Студентски алманах, Том 3, 2015- 2016

7. Господинов, Б., Делибалтова, В., Чавдарова-Костова, С., „Педагогика“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2018