Лилаво и сребърно, роза и кръст. Един рицар в блестящи доспехи тръгва на път.
Александър Блок ме гледа от корицата. Зад гърба му – снежно море. Над него се е развихрила буря и се сипят снежинки – искрящи и звездни като хиляди остри сълзички. Те потъват в синята чаша ледено вино, отразяващо очите на една Непозната. Тя е в лъскава черна рокля и шлейф, обсипан със звезди.
Александър Блок ме гледа от корицата. В очите му – мрачна гора. В нея, сред блатни изпарения, дива трева и непроходими мочурища, цъфти и ухае лилаво мистично цвете – Нощната теменуга.
Александър Блок леко и почти незабележимо докосва ефирната черна материя – роклята на Непознатата. После целува края на шлейфа, обсипан със звезди.
Александър Блок ме гледа от корицата. В очите му – моите очи. А там – слепият рицар захвърля копието, слиза от коня и сваля доспехите. Слепият рицар си тръгва. Той няма нужда от своята Непозната.
Александър Блок ме гледа от корицата.
Пак сме само двамата.
15.05.1997
https://www.youtube.com/watch ...