4 min reading
Само малки букви имам в речника си. Твърде малки, за да изпиша думите си. Хората са безлични. Имат твърде скромни лица, за да показват емоциите си. И това ме убива. Съдбата ми е една и е безгранично непозната. Притежавам лъжливи истини, които не ми позволяват да разкажа историята си. Но съществуват думи, които понякога се нареждат сами по бели листа и сами разказват мислите ми. Аз тогава плача. Отричам съществуването си, когато имам най-голямата нужда да живея. Пиша по мокри стъкла с пръст. Драскам по избледнели касови бележки. Мразя всичко, което съм била в миналото, но си прощавам... Защото съм била просто дете. Понякога си говоря сама и си разказвам случки. Истории за тогава, когато бях сам войн, но войн. Имах приятели, които и до ден днешен не са ме забравили, а не си правех никакво усилие да ги впечатля. Те все още ме наричат „специална”, след осем години мълчание. Тогава, една сутрин изоставих всичко, завинаги.
И до днес, когато се обърна, виждам малко момиче да маха отдалече.
Съ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up