Аз не се намерих!

Дълго време чудех се, кое е по-лошо, да обичаш или да бъдеш обичан? Ако не се срамуваш, бъди чужд на света, на себе си. Не се страхувай, животът те намира! Най-малкото, което му дължиш, е да си честен. Боли ли те, страдаш ли, мразиш ли, а обичаш ли?

Колко време бягахме и се крихме от себе си. Това не се нарича живот. По малко да умираш всеки ден трудно е, но да останеш горд - това е изкуство

Говоря за себе си, за теб, за страхливеца на улицата. Какво очакваш да види в теб една жена? Комплекс и нищо повече. Не се мъчи да я обичаш. Тя търси сила, опора и може би после любов

Да намерим себе си е най-трудно. Да изживеем живота си като на филма от вчера е толкова елементарно, но защо ли? Защото най-лесно е да бъдеш някой друг, а ролята да се играе в сценарий от чужд актьор. Трудно се живее така, това не е обич. Пресмяташ всеки път какво да кажеш. Аз например, АЗ, не се намерих. Не се видях във кухнята със манджата, с престилката, не се видях със метлата в ръка, не се видях и във ферарито със късата пола, не се видях във вестника. Да не би да съм умряла? Някъде по пътя, търсейки себе си, да,  може би съм умирала всеки път от страх да вървя напред

Исках в себе си да видя нещо повече. Изгубих се, в това да вярвам, да се страхувам и да търся, а вече се бях имала. Знам, че винаги съм слагала на второ място свободата си, но съм търсела надежда.

Кое е по-страшно, да обичам, да се моля, да заспивам във очите му, да прегръщам ръцете му, да сънувам ласките му още слепите мечти или да бъда обичана във цялото си съвършенство, което мога да му дам. Да обичам ли или да бъда обичана?

Никога не съм сама, а вечно е празно леглото ми. Отварям сутрин очи и посягам към четката за зъби, толкова фино, сякаш някой ме наблюдава. Искам да бъда перфектна, за да може той да ме види и после ще гримирам лицето си, в чуждата фасада и ще очаквам цял ден нещо да се случи. На закуска ще сложа малки хапки в устата си, защото така се полага на една дама. Ще наглася тоалета си, прецизно ще подбера цветовете на очите ми (му). Ще се облека елегантно, защото съм жена и после ще седна, загледана в прозореца към вечната мъгла, от където никой не идва. Ще запаля цигара, а може би две. Ще стане обед, ще мине денят, ще отида до огледалото да си напудря носа. И там, в очите на друга, ще доловя една сълза, но ще преглътна, тихо ще си замълча. Аз те търся, аз съм твоята жена! Ще се върнеш при мен след дълъг път уморен, тихо до рамото ще приседнеш. Ела, любима, прегърни ме - ще прошепнеш, но аз не съм магьосник. Стаята е няма, глухо е сърцето, а в мен отдавна наивно спи детето. Обърнах се видях през рамо сърцето му в картина заживяло. Да съблека ли смешните одежди, да размажа ли червилото по устните чужди. Не исках теб, а молех любовта ти, не търсех името ти, просто нежността ти.

Забрави, не е било, изтрий ме цялата

Сега ти ще ме обичаш! Ще ме търсиш, ще мълча. Ще целуваш нежно устните ми, ще заспиваш във косите ми. Аз ще бъда камък. Ще напускам бавно ръцете ти, докато ти падащ отчаяно в нозете ми. Прости ми, прости ми! Не мога да се науча да обичам. Не знам как да те докосвам. Не искам, не, любими, до теб да се любя! А да изляза и във друг да се изгубя. Сигурно стоиш пред моята врата, смирено чакаш ме с цвете в ръка, но аз не ще отворя. Мой гост не си, ти си просто спомен от едни мечти. Не обичам и за други нямам сълзи, в моя свят подреден нямам място дори и за мен. Ти чужд си ми, за теб съм история. Пътя си поемам, без дори на сбогуване да те огледам

И питам се тогава, кое по-страшно е,  да ме обичат или аз да ги раня, да ме искат или да мълча!?

Аз ли? Аз не се намерих.