Обожавам да те наблюдавам докато спиш. Сияние си ти, покорило мрака. Омагьосан от твоето излъчване, наблюдавам те и си мисля: "Господи, с какво заслужих тази чест да съм пазителят, бдящ за благоденствието на Твоето най-красиво Творение?! Благодаря, Господи, за оказаната чест да се докосвам до извора на Вселенско вдъхновение!''. Ти сякаш чу мислите ми, очарователно се усмихна и грейна с цялото си сияйно великолепие. Лети спокойно из дебрите на Светлината Любов! Аз ще бдя!
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
