Аз съм твоята мека възглавница
Аз съм твоята мека възглавница. И ти имаш нужда от мен... Предимно нощем... Да легнеш върху мен, да ме намачкаш, да ме оформиш така, че да съм ти удобна.
Да, аз съм ти възглавницата. И така съм се сляла с леглото ти, че дори вече не ме забелязваш. Когато заминаваш на път, не ме взимаш със себе си. Там нямаш нужда от мен. Всеки хотел си има възглавници. Аз съм излишен товар. Не усещаш липсата ми. А когато се завръщаш, когато си изморен от живота и хората, аз съм твоето спасение и твоето спокойствие. С мен споделяш всичко, което не можеш да споделиш с никого. Аз те изслушвам и не задавам въпроси. Само попивам дъха от думите ти. Попивам всичко... Попивам аромата на кожата ти. Попивам сълзите ти нощем и лигите сутрин... И, когато се будиш с очи към мен, ме обвиняваш, че скривам светлината... Че те задушавам... Тогава ставам излишния аксесоар... Излишната неравност в леглото ти. Но не можеш да ме изхвърлиш просто така... На какво ще легнеш довечера?
... Аз съм твоята мека възглавница... от пух... Пух, който издухваш малко по малко... Положи главата си леко върху мен и се наслади на последните сънища...
