Направи ми впечатление ник нейма – „аз-това си ти”. Хм, усмихнах се мислено, всеки с номера си. И веднага получих в отговор едно усмихнато личице.
Е, добре, помислих си, и аз обичам да се шегувам, така че, защо да не разменим няколко сладки приказки и да не се поопознаем. Тогава започнаха изненадите. Нямаше нищо странно в това, че сме на една и съща възраст, но се оказахме родени и на една и съща дата, в една и съща година. Мина ми през ума, че някой от познатите ми си прави майтап с мен, но много скоро ми стана ясно, че това не е шега. Колкото повече пишехме, толкова повече съвпадения откривах между нас, но усещах, че това не е всичко. Всяка написана реплика беше като огледален образ на мислите, настроенията, изобщо на състоянието ми в момента. Това ме накара да мисля все повече за човека, който се крие зад странния ник, стана ни навик да разменяме ежедневно поне по няколко думи, ако нямаше време за повече.
Странно, но колкото повече неща научавах за нея, толкова по-малко се учудвах н ...