Докторът е на фелдшерски курсове

 Леко циничен, малко ироничен и може би почти хумористичен разказ – случки от живота

       – Ти още ли не си свалила гащичките? Хайде де, че имам толкова работа, не ми се мотай! Знаеш, че трябва бързо да се справим, ако искаш да стане нещо..

       – Ама мен не ме боли ... , а гърлото... Пък и... ме е срам.

       – Че аз да не съм казал, че ще ти лекувам гърлото сега. И не ми се прави на интересна – срам, при доктор срам няма, освен това да не е за първи път, хайде действай! Че то ако те болеше многоточието, много сложно ставаше. Пък и съм аз, все пак...

       – Ами...

       – Няма „ами”, само ми губиш времето. Сваляй най-накрая тези гащи! Ако искаш дай, аз ще ги издърпам, ама като знам какви луди пари пръскаш за тези „маааркови” дантелени парцалчета, чак ме е страх да ги пипна!

       – Ама под тях и около тях, особено на оная червенокосата с минижупа до гърлото, дето... нещо май двамата правите, не те е страх да пипаш... Че и сутиена сигурно сваляш, дето е много по-скъп...

       – Стига си говорила! И колко пъти да ти обяснявам, да не си тъпа, откак беше на 19 още го правя, че имунитетът и преодоляването на стреса са най-големите лечители, които самата Майка Природа ни е дарила. Затова най-доброто лечение, не само за основния ти проблем, но и за гърлото ти е това, което заедно ще постигнем ей-сега и после там... де... Ще се повиши рязко имунитетът ти с... , ти знаеш... Хайде! Е, най-накрая ги свали! А, я виж колко добре е оформено... красиво...

       – Ей, не ме засрамвай толкова...

       – Стига! Дай сега да свърша работата. Стой така!

       Ето такъв си беше нашият доктор. Малко грубиян, малко шегаджия, малко женкар и малко любимец не само на съвсем млади, но и на доста по-малко млади момичета от 30 до над 70, а че даже и на мъжката пациентска прослойка. За последната – без членовете ѝ и докторът да имаха в себе си и най-малък намек за третия пол. Който пол впрочем тогава още изобщо не бе известен, а май и не беше създаден в литературата и пресата от девиантно ориентирани мозъци, използващи правилото на лявата ръка по образуващата крива на резбата, и съвсем ясно си им казваха педерасти или хюмнета по варненски. Та значи, освен нежната пациентска аудитория, за която си беше априори и апостериори (особено апостериори) ясно, че го харесва, то и от мъжката, без да са педеруги, си го тачеха. Той още не бе завършил курсовете за фелдшер и учеше задочно във фелдшерското в Русе, ама след Втората Световна липсваха много доктори и тези, които бяха изкарали бърз курс и изпратени като медицински кадри на фронта, какъвто беше и нашият доктор, често бяха назначавани в села и градчета, останали без доктор. Нещо като стажант-доктори. Без особени скрупули от страна на властта за законност и ред. Но с твърдата „повеля” да завършат за фелдшери най-много пет години след назначаването си...

       Та затова висеше надписът „Докторът е на фелдшерски курсове” на лечебницата в селото, наричана за по-голям авторитет „амбулатория”. Това си беше пак бъзик на наш доктор – хем доктор, хем пък на курсове за фелдшер.

       – Докторе бе, ще ми видиш ли кръвнишкото наблягане, бе?... – Че съм се зачервила кат’ мòма, коги за пръв път му го видѐх инструмена... надръвчен...

       – А сега де, ти да не си го видѐла и днес, та затова да си вдигнала кръвното, а?

       – Какво да гледам, бе? На 75 съм, млада, млада... Ама ти виждал ли си на печен праз как увисват мустаките?... Ей това ли да гледам? На 70 годишния му дъртак!

       – Тъй ли, аз сега ще ти премеря налягането, ама като те слушам каква си млада, млада мераклийка, то трябва да ти е съвсем наред. А за да стане още по-добре, като се върнеш прати увисналите мустаци, заедно с печения праз, аз да им дам един-два акъла и илача... И паролата е „печен праз” да му рекнеш, че бързо да го разпозная.

       Не само бойните бабки (маминки по варненски, де) , но и червенокоски като отбелязаната по-горе със сутиена, пък и дами с всякакви цветове и годинки, много си падаха по нашичкия... Че как иначе – висок 1.90, слаб, леко мургав, с гарванова коса, малко поолисяло теме, но пък с високо извити на дъги учудени вежди, под които гледаха умни и присмехулно-добродушни големи тъмнокафяви очи. Майтапчия без мярка и спирачка, без образование още, но искаше и бе помогнал наистина на много хора в този затънтен край... Доктор по рождение, призвание и душа. Тачеха си го. Ама някои не го долюбваха за „кодошите*” му, както сам ги наричаше, докато не се оказваха спасени от него... Не, кодошите, де... Та затова селяните от Мераклиево и гражданите от Врътнимацево, които обслужваше, не си го даваха за яко надникване даже там, където в доста по-късни години щеше да се развихри първичният инстинкт на кака им Шарън.

       – Докторе бе, къде си? Да не връткаш сестрата, бе? А, забравих ти сестра нямаш, други връткаш, ама и паролата, дето оная, дъртата коза ми я каза, как беше, че и нея забравих – варен магданоз ли? – А, не, сетих се – печен праз, печен праз. – Докторе, печен праз, чуваш ли бе, докторе, печен праз!

       – Какво си се развикал толкова, цяло Врътнимацево те чу – разбрах, влизай в амбулаторията да видим какъв е проблемът!

       – Абе има една тънка работа, бе докторе.

       – И каква е тя? Ти сега как си с мустака? Виси ли, извива ли се нагоре, как е?

       – К’во да кажа, бе докторе? Слушай, той мустакът е добре, ама малкият нещо не е таман – а, ти май на него викаш мустак, ха, ха! – Хитър си, ей! Пък то какво стана? На! Миндьо взе, че умря как си пиехме, ама неговата голема мераклийка, бе – те от Мераклиево са все такива. И сега ме вика, че ме вика, че като се надупи между гергините с нейната Гергинка, то цяла Ботаническа от гергини като оазис в пустиня се появява – очите ми големи като сач за хайдушки шиш се ококорват– оная, американката с инстинкта, дето щели да я дават на кино след 20 години, да дойде да види как се прави дупене без гащи, от Миндьовица юрнек** да вземе, ама аз като съм така... с „мустака”, как да я барна, бе докторе?

       – Е, и какво искаш, аз ли да ходя сега при Миндьовица? А бе, ти твоята не я ли броиш – викаш тя те пратила тука, че и парола ти измислила?

       – Ей, докторе, не си прави майтап – ти да си виждал на узрял мамул сухата шума, на „мустака” гараж ли да му правя от шума ? Моята ти не я брой, ама сигурно имаш нещо дето при Гергинката ще помогне, а? – Ей, мерак ти викам, бе докторе! Сърби, че боли! – Казвай и дай нещо тука за „мустака”? Сигурно има такова, а...?

       – Абе то, ако имаше, аз на теб ли щях да го дам, то аз щях да го взема! И в този момент се роди план в щурата глава на нашия доктор.

       – Слушай сега, то ти може и да не знаеш, ама за тази, онази де, работа най-важно е да няма стрес, демек да не ти пука. Даже и да не е във форма като на загорял кашик-новобранец***, ти пробвай.

       – Какъв кашик, бе докторе? Мен веднъж едната дъщеря ме заведе в Британския музей, там мумиите, дето ги видях, повече работа от „мустака” могат да свършат! Ти викаш „пробвай”! – Ами ако се изложа – после не да барна, ами и Гергинка повече няма да зърна!

       – Добре. Тогава ще ти обясня по-просто – тук нашият доктор се развихри съвсем – ти си чувал за феромони, нали?

       – Феро... какво?

       – Феро, я! Като желязо! Феромон, то баш така не е по науката, ама моята теория следвай ти. Ето такъв ще стане – желязо! Ама за целта трябва да я накараш да емитира феромони.

       – Да еми... какво?

       – Виж сега, за да стане т’ва трябва да я възбудиш, бе, да я раздразниш, че да ѝ се прииска...

       – Абе тя си е вечно раздразнена, мен ако питаш, реши да се прави на отворко „печения праз”.

       – Не те питам – каза докторът – и сега отиваш, вземаш една мъжка пижама, след това в градинката с Гергинката казваш на уше „довечера по тъмно у вас”. На тъмното обуваш панталона на пижамата, ама наопаки – предницата отзад и като дойде времето, на тъмно, лягаш с гръб към нея и се правиш на ударен!

       – Ама, защо?

       – Тя няма да изтърпи дълго и ще бръкне в пижамата да търси нещо, дето ѝ се иска, ама ще те хване за гъза и като види какви си ги скроил ще прихне да се смее и още повече да търси, ама вече където трябва. Ама в това време, докато търси, ще бликат все повече и повече феромони от нея, а те нали са, както ти казах “феро”, значи желязо по латински, и “мустака” ще почне като желязо.

       – Ти сигурен ли си бе, докторе? То много лесно било. Ами някакъв илач за по-сигурно няма ли?

       – Нали ти казах, ако имаше, аз щях да го взема … Виж, то има едно, ама е съвсем експериментално, че не знам мога ли да ти го дам…Щото може да има странни странични ефекти и освен това се взема по схема.

       – Давай, бе докторе, както кажеш, така ще го взема, ей много мераклийка Гергинката да знаеш, давай!

       – Чакай сега да го направя! Да знаеш, че го вземаш като си отидеш в къщи, при Гергинката, не по-  рано! Три пъти през час по супена лъжица! И направи нашият доктор лекарството – забърка рициново масло с английска сол и го даде на бедния си пациент… Другото е за нашето въображение с Вас, драги читателю!

       Така в кодоши и шеги, понякога и понабит за шегички като лекарството за секс, понякога спипан в не съвсем лицеприятни пози, че и в не съвсем удобни места като селската сладкарница, по обяд до тезгяха със сладкарката, почти станал фелдшер, но пък помагайки наистина на съселяните и съгражданите си, преминаваше времето на героя ни.

       – Случи се, стана, страхотен си, чу ли?

       – Какво си се развикала, такава – не виждаш ли, че имам пациент?

След малко докторът се освободи и попита:

       – Казвай сега какво стана?

       – Ами страхотно, стана и без проблем, а толкова ме беше страх!

       – Добре де, разкажи по-подробно!

       – Като го видя̀, леко се усмихна, после ти се досещаш..., че ме е срам да кажа, а накрая знаеш ли какво направи?

       – Пак усукваш, казвай!

       – Използва го и като част от него нарисува с бои за боди-арт две богомолки една мъжка, която бяга да се скрие там…, е, ясно ти е, и една женска, която го гони да го изяде след секса помежду им!

       – Ха, ха, ха! Браво! Ей, много ми хареса! Браво! И докторът продължи да се залива от смях още половин час. Накрая спря и рече:

       – Ето, видя ли, като ти виках да събуваш гащите оня ден ти ми се правеше на интересна!

       – Много ти благодаря, батко, че така добре ми оформи там белега – бях ти казала, че той не понася белези, особено там, а сега му хареса, че и както ти обясних, го нарисува! Ами как да не се дърпам – да се чекна пред собствения си брат, и да си показвам нещото!

       – Брат! Брат! Ама доктор! Пред доктор всичко се казва и показва – хиляди пъти съм ти казал!

       – Благодаря ти още един път! И той тогава ми предложи да му стана жена!

       – Кога бе, като ти рисуваше богомолките като част от белега ли, и мъжката дето иска да се скрие на едно ти място! Знае е тя, нали е мъжка!

       – Да, тогава! Ей, че си цапнат!

      – Ей, това е нашият човек! Значи ще имам зет с чувство за хумор и кодошлия! Направо Ви Благославям тогава! Ха целувай ръка, че тя те ожени! Целувай, де!

_________________________________________________________________________________________

* – Кодош (турцизъм) – по-груба шега, подигравка, номер

** – Юрнек (тур.) – модел, образец

*** –  Кашик-новобранец – уплашен нов войник от редовна наборна (не доброволна) армия в пехотните части, най-често артилерист, когото държат най-вече затворен в казармата, за да го обучават, а на него му се иска жена, че две не вижда

Всички герои, образи, случки, обстоятелства без фелдшерските курсове, имената без Русе и местата са напълно измислени.

© Bezzhichen  

© Безжичен

© 2018