Късно вечер се прибираш и си мислиш какви ли не неща. Какво ще свършиш утре, какво ще направиш сега, като се прибереш и може би какво прави онзи, който ти е на сърце. Сещаме се за хубавите моменти, които сме имали. Мислим за хубавите моменти, които ще имаме. И като цяло не е трудно да мислиш за любов. Не че мисленето понякога не се оказва точно трудната част от нещата. То там не му трябва много-много мислене. Опрат ли нещата до много мислене, значи работата с любовта малко се е прецакала.

Снимките могат да се окажат твой доста голям противник. Защо ли? Ами защото когато обичаш да виждаш нещо, то трудно се забравя. Никога не е толкова просто, колкото си го представяме или както някой друг се опитва да ни обясни. Много врати водят до един изход. Така и много въпроси водят до един отговор. Той винаги е прост и почти еднозначен. Понякога отговорът ни е по-скоро въпрос с „... но ако”, което пак си е не лош начин за задоволяване на съвестта.

Научим ли се да не преиграваме, научим ли се да показваме най-доброто от себе си – дори когато не се изисква чак толкова, та те тогава сигурно няма да се налага да се прибираш късно вечер, единствено мислейки.