* * *

Раждаме се с плач и много от нас продължават да плачат през целия си живот. Още първият ни миг на този свят започва с болка. Нима това е животът? Всеки от нас преживява драмата на своя живот. Борим се с болести, с тъга, с болка и несправедливост и умираме, без да сме усетили истинското щастие - онзи миг, в който единственото, което можем да направим, е да се усмихнем, да погледнем около себе си и да кажем само: „Благодаря, Господи!“ Хората сме странни същества. Казваме, че сме разумни, а ежедневно рушим света около себе си. Умеем да обичаме, ние сме добри и милосърдни, а подминаваме протегнатата ръка за помощ и нараняваме хората, които биха рискували всичко заради нас. Всичко това са само качества, които искаме да притежаваме, но все повече се отдалечаваме от тях. Какви сме ние всъщност? Ние сме алчни, злобни, егоисти, които са готови на всичко за пари. Живеем в свят на лицемерие и лъжи. С всеки миг губим все повече човешкото в себе си, погребваме дълбоко и малкото доброта, сърдечност и любов, които са останали в нас. Гледаме как във филмите доброто побеждава, как „истинските“ приятели са винаги до теб и са готови да ти помогнат, как влюбените накрая преодоляват всичко, изпречило се на пътя им. Но филмът свършва. И после идва ред на новините, където „най-добият“ приятел разчленява човека, с когото е плакал, споделял е моменти на радост и тъга, прибира останките му в пакети и го затваря във фризер. Всичко това, защото той си е купил нов, модерен телефон. Следва новина, в която доброто има почивен ден. Възрастни мъже се гаврят с деца и остават безнаказани. След такива новини ти се иска да има някой, който да хване ръката ти и да ти каже, че това не е краят. И ето го, влиза в стаята и ти казва: „Съжалявам, но преспах с най-добрата ти приятелка, а и всъщност аз винаги съм харесвал нея повече…“  Каква „любов“! Такива сме ние хората - „добри, искрени“! Цял живот бършем сълзите си и отмъщаваме за тях на тези, които са истински с нас. Казваме, че имаме много приятели, а всъщност имаме много познати, които по една или друга причина имат някаква полза да са част от живота ни и във всеки един момент са готови да ни забият нож в гърба. Казваме, че сме намерили любовта на живота си, обичаме този човек с цялото си сърце, а той отбива време с нас, докато не намери нещо по-интересно. Питам се има ли останало нещо истинско на този свят? Нима всичко е секс, пари, интереси и власт? В такъв свят добрите хора са мачкани и остават в сянката на онези с пари, които могат да купят всичко. Интелигентните хора, честните хора, които постигат и малкото, което имат, с труд си броят стотинките, за да купят хляб, а глупаците с банковите сметки щракват с пръсти и са в лъскавия офис, без да са се потрудили. Несправедливо е, нали? Но такава е реалността. Все по-малко са хората с чисти очи, в които няма завист, тези с големи сърца, в които няма злоба.