Бабо...

Пиша ти това писмо, просто защото нищо не ми става ясно. Но това, което разбирам, че си оставила децата си без възпитанието да гонят "правилно" мечтите си. Йорданка ми сподели, че когато е била млада, е правила много пясъчни замъци. Къде беше ти тогава?

А наясно ли си, че Маргарита е злобеела и дори прекалено завиждала на майка ми - Йорданка, когато е ставало въпрос за момчета, както и за нейните несбъднати любовни игри. Кой за кого се е хванал? - то времето си показа, но пак ти не можеш  нито да разбереш, нито да си обясниш. През мислите ми минава мисълта кой те запозна за дядо ми Трифон? Да ти кажа, със сигурност ти сама не си го направила. Намеса има алчният ти брат. Неговата единствена цел е била само да наследи той и противната му дъщеря твоите имоти т.е. на прабаба ми Златка и на прадядо ми Георги. Не знам просто как да ти пиша повече това писмо. Ти не можеш да бъдеш майка - повярвай ми. Както виждам, ти не можеш да бъдеш и баба. Аз пред теб съм открила душата си и съм ти споделила мъката, която ми е причинила твоята дъщеря, но въпреки всичко ти стоиш пред мен като от камък. Удоволствие ли изпитвате, когато един човек е зависим от вас и рони сълзи. Много често съм се питала аз чий род продължавам? - човешки или животински.  Това каква постъпка е според теб? Да гониш мечтите си, но не постепенно и смислено, а напълно хаотично и несмислено свързано т.е. без никаква логика. На всичкото отгоре да си сигурен, че си прав в действията си. Бабо - всички ние плуваме в един икономически океан и законите са ни предоставили и кораб, и лодка, с която да плуваме в него, но си взела малка яхта, но без да можеш да управляваш. Ти си човек, който само може да се доверява не на когото трябва. И на всичкото отгоре, не си в състояние да си обясниш ей така пред себе си, защо не вярвам в себе си? Защо съм му отпуснала двата края и не съм в никакво състояние да възпитавам децата си? Защо се отдавам на неудовлетвореността и на мъката си? С една дума - защо съм прекалено глупава и само сея смърт? Знаеш ли, че като си помогнала на дъщеря си да ме износи в утробата си, ти всъщност си ми подготвила бавната смърт? Знаеш ли, че там, където аз съм живяла, е по-лошо и от концентрационен лагер? Униженията, на които съм била подложена и на които и до ден днешен продължават да ме подлагат, са толкова големи, че аз губя съзнание? Някога ще започнеш ли да се надигаш от летаргията си, и както се казва, да станеш човек? Ти си моят убиец!...