Януарският вятър виеше из мърлявите каменни улички на Левия бряг, а мъждукащите тук-там фенери не успяваха да изплашат тъмнината между стените на къщите, притиснати от дървените прогнили надстройки, до които се стигаше по скрибуцащи стълби. В тесните процепи между изкорубените покриви нямаше небе, сякаш и звездите бяха избягали, прогонени от мизерията. Въпреки че бяха отминали десет години откакто Шарл VІІ разгроми войските на Хенри V и продължилата сто и шестнадесет години война най-накрая беше приключила, гладът, чумата и дизентерията продължаваха да погубват хиляди в Париж, докато в по-малките градове хората гинеха и от набезите на развилняли се банди от главорези. В тази 1463 година коронясаният наскоро Луи ХІ все още беше слаб и въпреки че неговите интриги и измами постепенно поставяха едрите френски феодали в подчинено положение, още не бе съумял да обедини кралството и да наложи ред.
Загърнат в прокъсано палто, един кльощав мъж се промушваше крадешком из тъмницата, като на момен ...