Балконът
На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните – железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.
Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж подкрепящи го, а изглеждащи като летящи духове. Неясни по пол и произход, с красиви крайници, наведени глави, изпънати мишци.
Част от сградата и едновременно с това като кацнала космическа яхта. Привлича окото и насочва погледа към иначе бледата къща. Триетажна, малко поолющена, с обикновени керемиди, пълзящи улуци, спуснати кепенци на първия етаж.
Минувачите често се спират и оглеждат балкона. Друти отминават бързешком, но не пропускат да метнат един разведряващ поглед към красивото украшение, да поразведрят затичаната си душичка.
Освен собствениците му.
Които имат само един проблем с балкона. Излишен е. Вратата към него отдавна е зазидана, стаята е превърната в част от големия хол и има други прозорци и врати. А и излиза на голямата тераса – така че някакво си балконче, при това към улицата, е просто излишно.
Освен това, ръждата, която отпред изглежда като красиво допълнение, разяжда отвътре зазиданите железни части. И балконът става опасен. Вече два пъти от общината предупреждават собствениците, че има оплаквания от минувачи и хората се боят от внезапно рухване на неподдържания балкон.
Засега той е на мястото си. И чака присъдата. Която може да е само една. В реалността красотата винаги отстпва на ползата.
А каква полза от един красив и ненужен балкон…
/Има стихотворение на Далчев, а и аз минавам редовно покрай зазидан балкон, застрашително увисващ на перилата/
© Георги Коновски All rights reserved.
