Балконът
На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните – железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.
Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж подкрепящи го, а изглеждащи като летящи духове. Неясни по пол и произход, с красиви крайници, наведени глави, изпънати мишци.
Част от сградата и едновременно с това като кацнала космическа яхта. Привлича окото и насочва погледа към иначе бледата къща. Триетажна, малко поолющена, с обикновени керемиди, пълзящи улуци, спуснати кепенци на първия етаж.
Минувачите често се спират и оглеждат балкона. Друти отминават бързешком, но не пропускат да метнат един разведряващ поглед към красивото украшение, да поразведрят затичаната си душичка.
Освен собствениците му.
Които имат само един проблем с балкона. Излишен е. Вратата към него отдавна е зазидана, стаята е превърната в част от големия хол и има други прозорци и врати. А и излиза на голямата тераса – така че някакво си балконче, при това към улицата, е просто излишно.
Освен това, ръждата, която отпред изглежда като красиво допълнение, разяжда отвътре зазиданите железни части. И балконът става опасен. Вече два пъти от общината предупреждават собствениците, че има оплаквания от минувачи и хората се боят от внезапно рухване на неподдържания балкон.
Засега той е на мястото си. И чака присъдата. Която може да е само една. В реалността красотата винаги отстпва на ползата.
А каква полза от един красив и ненужен балкон…
/Има стихотворение на Далчев, а и аз минавам редовно покрай зазидан балкон, застрашително увисващ на перилата/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
В днешни дни на старата мода и класическия стил с насмешка, а плебеите се боят от красотата. Боде им на очите.
-
Благодаря, Кириле!
Аз само записах - а всеки сам оформя вижданията си. -
Възприех го като метафора за един остарял, разрушен и никому ненужен свят. Но носещ в себе си памет за бурни, спокойни, тъжни, щастливи... времена.
-
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Йоана, Младене!
Наблюдавам, записвам... И не съм виновен, че се получи смес от лирика и философия. -
Толкова хубави сгради олющени, запуснати... Аз лично не харесвам тези новоизлюпени сгради обвити от стъкло отвън, нито ужасяващо високите сгради, които нямат за цел да ги видиш, а да се натрапят и да поберат много на малко място (а мен лично - и да ужасят...). А виждам и хубави сгради, на които са забравили да сложат цветя. Веднъж видях едно хубаво балконче с цветя - сградата дишаше чрез тях. Съвсем различно е. Без цветята не исках да си я представям. Нямаше да е кой знае какво. Но с тях беше вълшебна.
-
За жалост на целеустремените често пъти красивите неща са ненужни. Кант дефинира естетиката именно чрез безполезността й. Защото истински възвишеното и красиво не допуска утилитарност.
...А какво би се случило при падането на подобен красив балкон върху нищо неподозираща жертва? Отговорът е много прост и неочакван - най-после и красивото ще допринесе някаква полза! Поздравление за наблюдателността и късата форма, Георги!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Само ми е интересно - кои са аристократите днес? Шопите?