11.09.2019 г., 10:06 ч.

Балконът 

  Проза » Разкази
360 2 8
1 мин за четене

На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните – железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.

Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж подкрепящи го, а изглеждащи като летящи духове. Неясни по пол и произход, с красиви крайници, наведени глави, изпънати мишци.

Част от сградата и едновременно с това като кацнала космическа яхта. Привлича окото и насочва погледа към иначе бледата къща. Триетажна, малко поолющена, с обикновени керемиди, пълзящи улуци, спуснати кепенци на първия етаж.

Минувачите често се спират и оглеждат балкона. Друти отминават бързешком, но не пропускат да метнат един разведряващ поглед към красивото украшение, да поразведрят затичаната си душичка.

Освен собствениците му.

Които имат само един проблем с балкона. Излишен е. Вратата към него отдавна е зазидана, стаята е превърната в част от големия хол и има други прозорци и врати. А и излиза на голямата тераса – така че някакво си балконче, при това към улицата, е просто излишно.

Освен това, ръждата, която отпред изглежда като красиво допълнение, разяжда отвътре зазиданите железни части. И балконът става опасен. Вече два пъти от общината предупреждават собствениците, че има оплаквания от минувачи и хората се боят от внезапно рухване на неподдържания балкон.

Засега той е на мястото си. И чака присъдата. Която може да е само една. В реалността красотата винаги отстпва на ползата.

А каква полза от един красив и ненужен балкон…

 

/Има стихотворение на Далчев, а и аз минавам редовно покрай зазидан балкон, застрашително увисващ на перилата/

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дон!
    Само ми е интересно - кои са аристократите днес? Шопите?
  • В днешни дни на старата мода и класическия стил с насмешка, а плебеите се боят от красотата. Боде им на очите.
  • Благодаря, Кириле!
    Аз само записах - а всеки сам оформя вижданията си.
  • Възприех го като метафора за един остарял, разрушен и никому ненужен свят. Но носещ в себе си памет за бурни, спокойни, тъжни, щастливи... времена.
  • Благодаря, Мариана!
  • Благодаря, Йоана, Младене!
    Наблюдавам, записвам... И не съм виновен, че се получи смес от лирика и философия.
  • Толкова хубави сгради олющени, запуснати... Аз лично не харесвам тези новоизлюпени сгради обвити от стъкло отвън, нито ужасяващо високите сгради, които нямат за цел да ги видиш, а да се натрапят и да поберат много на малко място (а мен лично - и да ужасят...). А виждам и хубави сгради, на които са забравили да сложат цветя. Веднъж видях едно хубаво балконче с цветя - сградата дишаше чрез тях. Съвсем различно е. Без цветята не исках да си я представям. Нямаше да е кой знае какво. Но с тях беше вълшебна.
  • За жалост на целеустремените често пъти красивите неща са ненужни. Кант дефинира естетиката именно чрез безполезността й. Защото истински възвишеното и красиво не допуска утилитарност.
    ...А какво би се случило при падането на подобен красив балкон върху нищо неподозираща жертва? Отговорът е много прост и неочакван - най-после и красивото ще допринесе някаква полза! Поздравление за наблюдателността и късата форма, Георги!
Предложения
: ??:??