Той преглътна трудно. Погледна надолу към златните рибки в аквариума. Взе две глътки цигарен въздух. В черните му очи се отразяваше слабата светлина от отворения прозорец. Бяха разбили всичко, но рибките си стояха непокътнати. Една от тях проговори:
-Пак те ограбиха... Балък!
И изпадна в истеричен смях.
-Аха. -  той седна по турски до аквариума. - Вие сте толкова проклети,че никой не ви краде. 
След което набута фаса във водата, в опит да изпържи животните.
Фасът изсъска гневно, сякаш препсува Посейдон. Рибките смениха цвета си, започнаха да сменят формата си, ставаха все по-големи и по-големи, а той се свиваше към ъгъла. На вратата се почука, тя се ядоса и изскърца предупредително сякаш казваше:
-Ако чукнеш още веднъж, ще го начукам на майка ти.
В момента, в който хазяйката влезе с резервния си ключ, Тони беше извадил пистолета си и стреляше по рибите.
-Тони... Тони какво правиш, моето момче?Пак ли имаш проблеми с... чакай, чакай! Аз съм, спри да стреляш. 
Тони яростно натискаше спусъка и псуваше на латински, който бе научил благодарение на времето прекарано в девическото училище, за да наднича през малката дупчица на съблекалнята. 
Скоро след приключването на патроните, хазяйката търсеше успокоителните в чантичката си, докато Тони старателно почистваше с голяма хавлия вътрешностите на гигантските риби, които експлодираха като новогодишна заря. Добре ги беше нацелил. Копелето му с копеле... Знаеше как да стреля по риби.
Възрастната дебела жена просто хвърли хапчетата на пода и нервно излезе навън, притеснена от тоя младеж.
-Добре... добре, първо трябва да се успокоя.
Въпреки опитите да изчисти апартамента, миризмата на рибешка карантия не му даваше мира. Единственото разумно решение бе да изгори мястото. Взе тубата бензин,к оято пазеше за апартамента на майка си и мило ù проговори:
-Ехх, мила, ще видиш своя край по-бързо от очакваното.
Започна да разлива бензин по цялата стая. Плискането и доволният смях на Тони звучаха като девета симфония на Бетовен. Тони драсна клечката и я хвърли. Всичко пламна. Глозгаше го въпросът, дали и той не се нуждае от пречистване с огън.
-Може просто да се изкъпя. - Размисли на глас той и се насочи към ядосаната врата, но се подхлъзна на едно дебело, слузесто, рибешко черво и падна на балтията, с която остреше моливите си. Тя му преряза гръкляна.