Бар за самоубийци
Някъде отвъд времето, отвъд картите и пътищата, се носеше легенда за Бар за самоубийци.
Името му звучеше страшно като черна камбана, и мнозина трепваха само при споменаването му.
Говореше се, че барът стои на ръба на висока пропаст, че вратите му се отварят само за онези, чиито души вече са прошепнали сбогом на света.
Но истината бе друга — по-дълбока и по-красива.
Барът не беше място на смърт, а на последна надежда.
Той не беше капан, а пристан — последен зов към живот, протегнат към най-измъчените сърца.
Вътре въздухът миришеше на топли спомени и старо дърво. Светлината беше тиха, като залез над спокойно море.
В камината танцуваше огън, а стените носеха шепота на безброй незабравени мечти.
И там, зад бара, стоеше Той.
Без име, без дом, без минало.
Само една кротка усмивка и очи, които носеха тежестта на стотици изгубени съдби.
Барманът беше повече от човек. Той беше ангел, пратеник от Онзи , който никога не забравя своите чеда.
Неговата задача беше свята — да подаде ръка на тези, които вече не виждаха път пред себе си.
Да предложи на всеки пътник чаша утеха, дума на обич, мълчалива молитва.
Понякога успяваше да постигне победа и виждаше как в очите на някой изгаснал човек отново проблясва искрица за живот.
И тогава цялото място запяваше — тихо, невидимо, като първия смях на малко дете.
Но друг път...
Друг път, дори и най-нежните думи не достигаха.
Друг път, дори и най-топлата светлина не можеше да разчупи мрака.
И тогава барманът стоеше сам, свеждайки глава в тишината, докато виждаше човека тръгнал отново към ръба на пропастта.
Защото дори и ангелите не могат да спасят тези, които сами са затворили вратата към светлината.
Барът на самоубийците остана в спомените на онези, които някога са минали през него — като лъч светлина в най-черната нощ.
И макар името му да носи страх, истината е, че в самото му сърце винаги е пламтяла една единствена молитва:
Молитва за живот.
И някъде там, в сенките между световете, барманът още стои, чакащ, обичащ, прощаващ — и все така вярващ, че дори и най-счупената душа може да полети отново.
© Ева All rights reserved.
