Хора, да ви имам проблемите. Готов съм да си сменя мястото с всеки един от вас. Ритах едно смачкано кенче от някаква напитка. Толкова избледняло, че не ставаше ясно дали това е бира или газирана напитка и си мислех колко приличам на нея. Обезличен, без смисъл и щастие в живота, без цел и посока, само с една работа, която мразех. Вчера приятелката ме заряза, поредната такава. Не можех да задържа и една за повече от месец два. Останах почти без приятели, тези които останаха явно бяха мазохисти, защото се чудех как ме понасят с безкрайното ми мрънкане. Ритнах кенчето и то се изтърколи падайки в стълбите на един вход. Затичах се към него сякаш живота ми зависеше от това. Входът бе странен нямаше врати и аз пристъпих заинтересован вътре имаше двор с викториански готически столове и пейки разположени под мрачно надвесени дървета. Няколко гарвана бяха се разположили на клоните. Седнах на една от пейките. Чух пърпорене. Един гарван кацна на пейката до мен и любопитно ме изгледа. Закрачи бавно ...