Двама на масата в дъното. Тя е зряла, сочна; живот, уреден до отчаяние; нито една мечта непостигната; няма илюзии; без романтични излишъци. Той - посребрен, с осанка на благородник; прекалено зает, за да бъде обичан; с поглед стомана разрязва, но нея я гледа отнесено. Деловите костюми, блясък в обувките, ръцете им чисти, само следи от халките. Говорят за бизнес, но телата им  друго си мислят:

Вперил е поглед в трептящите устни - толкова сочни - как ли целува. Нежно прокарва пръст по лицето й - свежа кайсиева кожа. Трепкат миглите й - сподавено. Плува в очите му, в черно мастилено езеро. Тръпки побиват, лазят по плещите. С устни докосва челото му. Шалът копринен издърпва от шията й (с него ще върже ръцете й - трябва му време да я направи щастлива. Тя го гледа премрежено, извива гръб на гърдите му, отмята глава и се оставя да я съблича. Да зарови лице във косите й, да разкопчава душата й с пръсти от огън. Ще му го върне стократно. Ще гали с устни лицето му, ще се спре на очите, ще близне устата и ще побегне, за да я гони настървено. Ще я настигне и ще е хищен. Ще изтерзае гърдите й, свежо бушуващи под тънката блузка, пулсът й в шийната ямка бясно препуска. Ще я има с настървение, ще се втурват едни към друг като магнити и после ще се отблъскват, за да се сблъскат отново само миг след това. Тела изтерзани, преплетени крайници, лъщяща от пот кожа, пАри от влага. Шия отмята, кокетен смях - стонът сподавен - гъргори във гърлото хрип на ранено животно. Диво и страстно ръцете се сплитат. Дългите пръсти кръгове чертаят с изящните нокти по покривката, но по гърба му оставят следи от одраскано. Ръцете й чашата стискат, но друго мечтаят - да галят така откровено и истински. На кръст я разпъват очите му, лудо бушува кръвта му. Стенат от болка и сладка премала, двама сменили кръвта си...

- Сметката, моля - и тръгват - дружеско ръкостискане, двете коли и в двете посоки - палави искри в очите.