Небето бавно започна да просветлява. Скоро слънцето щеше да изгрее и да започне поредният ден. Единствените звуци, които нарушаваха тишината, бяха от прибоя на вълните. Те внасяха спокойствие и мир в душата му. Той се намираше в една малка пещера, която беше издълбана от силата на морските вълни. Дори не знаеше вече кой е. През своя хилядолетен живот беше ползвал много имена и вече не помнеше дори и своето собствено. Даже не знаеше дали има такова. Не помнеше кои са родителите му, но това беше характерно за неговата раса. Той беше вампир и не знаеше нищо за своя произход. А толкова много му се искаше да познава баща си... Останалите вампири му бяха казали, че много приличал на него по характер и начин на мислене. Но баща му беше изчезнал и се предполагаше, че е убит. Сега той беше останал сам. През своя живот той беше видял много неща. Някои от тях той не искаше да си спомня, а други караха лицето му да се озарява от усмивка. Да... точно това е странното - вампир да се усмихва. Със сиг ...