Небето бавно започна да просветлява. Скоро слънцето щеше да изгрее и да започне поредният ден. Единствените звуци, които нарушаваха тишината, бяха от прибоя на вълните. Те внасяха спокойствие и мир в душата му. Той се намираше в една малка пещера, която беше издълбана от силата на морските вълни. Дори не знаеше вече кой е. През своя хилядолетен живот беше ползвал много имена и вече не помнеше дори и своето собствено. Даже не знаеше дали има такова. Не помнеше кои са родителите му, но това беше характерно за неговата раса. Той беше вампир и не знаеше нищо за своя произход. А толкова много му се искаше да познава баща си... Останалите вампири му бяха казали, че много приличал на него по характер и начин на мислене. Но баща му беше изчезнал и се предполагаше, че е убит. Сега той беше останал сам. През своя живот той беше видял много неща. Някои от тях той не искаше да си спомня, а други караха лицето му да се озарява от усмивка. Да... точно това е странното - вампир да се усмихва. Със сигурност не можете да си представите такова нещо. А и дори да го видите, няма да повярвате... Точно затова, че изпитваше чувства, той не беше приеман от събратята си. Но това не го интересуваше. Вампирите и без това мислеха само за храната си. Те не се интересуваха от нищо друго, а това го караше да страни от тях. Вампирите притежаваха нещо, което той ценеше много. Това беше свободата да правят всичко, без да бъдат ограничавани. През живота си той беше видял и прочел много неща и постепенно се беше променил. Научи се да радва на малките неща в живота и на света около себе си. Много обичаше да стои на морския бряг и да слуша как вълните се разбиват във вълнолома, или да слуша песента на славея в гората... Но най-голямо удоволствие му доставяше да полети към някой връх и от там да наблюдава света. В тези моменти той се чувстваше... щастлив. За разлика от другите, той обръщаше внимание на всичко - красотата на цветята в полето, огряно от лунната светлина, приказния шепот на листата на дърветата, прегръдката на вятъра, който му нашепваше какво е видял... В тези моменти той изпитваше нещо, което не можеше да определи. Много му се искаше да сподели с някого какво става в душата му, но останалите като него нямаше да го разберат. Тогава той се опита да се сближи с хората. Но колкото повече ги опознаваше, толкова повече се разочароваше от тях. Хората бяха затворени в своето ежедневие. Те не обръщаха внимание на света около себе си. Нещата, които го вълнуваха за тях нямаха значение. Хората се мислеха за велики и силни, но не знаеха, че с начина си на живот вървят към своето унищожение. Вярно, че изпитваха чувства, но в повечето случаи това бяха омраза, завист и злоба. Любовта за хората нямаше голямо значение. Това беше дума, изпразнена от смисъл. Единственото положително в хората беше стремежът им към развитие. За съжаление те се развиваха само технологично, но не усъвършенстваха своето мислене и душа. Хората постепенно ставаха все по-зависими от машините. Той все пак забеляза, че има и хора, различни от останалите. Но когато правеше опит да се запознае с тях, те бягаха. Страхуваха се от външността му и от това, че е вампир. Гледаха първо как изглежда, а не правеха опити да разберат какъв е. След няколко неуспешни опити той се отказа. Една вечер той забеляза двойка влюбени. Те си говореха, че една от най-красивите гледки е изгревът на слънцето, наблюдаван от морския бряг. С течение на времето чувството на самота ставаше по-силно. Той не можа да открие някой, с когото да сподели моментите, които ценеше. Тогава той реши да заспи завинаги. Сега той стоеше на дъното на тази малка пещера и чакаше... Искаше да види изгревът на слънцето. Постепенно светът около него започна да се събужда. Птиците започнаха своите песни, с които възвестяваха началото на новия ден. Той почувства как лъчите на слънцето го огряват и бавно достигат до лицето му. Тогава отвори очи... дишането му спря за миг... Това наистина беше приказна гледка, която той не се наемаше да опише. Небето пред него беше оцветено във всички цветове на дъгата. Той виждаше как птиците летят към слънцето... силуетът на рибарската лодка, огряна от светлина... красотата на морските вълни... Това беше вълшебна гледка. Той почувства как лъчите на слънцето галят лицето му. Тогава затвори очи и потъна в сън...