Бедната украинка
2 min reading
Бедната украинка
Тя тъжно впери поглед в разрушения си дом. Влезе вътре и остави чувалчето с картофи на масата. Бедната украинка се оказа излъгана, оставена сама в тъмната стаичка на порутената си къщурка. Идваше зима и тя измръзваше, но от гордост не искаше помощ от по-голямата си сестра. Нейния възлюбен, тъмнокожия принц, който обещаваше да я освободи и спаси от властната й сестра, я беше изоставил отдавна. Вече почти не й обръщаше внимание. Занимаваше се с някакви големи афери в Арабския свят. Той бе влиятелен човек и можеше лесно да й помогне, но не го направи. Излъга я и се възползва от нея. Нейните приятели от Европа, които спомогнаха за годежът й с тъмнокожия принц, за който тя мечтаеше, също я изоставиха малко след сватбата. Тя упорито ги молеше да й дадат пари назаем, за да не измръзне през зимата, тъй като нямаше пари да си плаща сметките за отопление.
Сега братята й се караха и дори се убиваха един друг. Те се скараха, след като тя се ожени за тъмнокожия принц. Много от тях не бяха съгласни бялата като снежинка украинка да се омъжи за този мургав принц. Те още тогава подозираха, че той ще я нарани и ще се възползва от нея. Дори вече се носиха слухове, че той се бил уговорил с властната й сестра да разтрогнат брака си и да я изостави. Тя често пееше някаква песен която почваше с думите "Още не съм умряла". Понякога излизаше навън. Вече само кучетата се разхождаха по калните и тъмни улички. Някои падаха и умираха от глад, случваше се да види и човешки трупове. Беше тъмно, мрачно, студено. В такива моменти тя си спомняше за обещанията, които й даваха новите й приятели и черния принц, който кацна с белия самолет, след като бе изпратил свои глашатаи да уредят бракът им. Те й обещаваха, че след като се скара със сестра си не трябва да се притеснява за нищо. Казваха, че ще се грижат за нея и братята и сестрите й, че едва ли не ще живее като в приказка. А след като се омъжи за принца, тя не беше ли принцеса?
Често плачеше. Не защото е гладна, или защото й е студено. Плачеше, че е останала съвсем сама. Къде са сега приятелите, принца с белия самолет? Сестра й също вече я няма. И тя е останала сама - да гледа как братята и се избиват, а сестрите й бягат от дома и се женят за първия срещнат чужденец, само и само да се отърват.
Остава й само утехата: "Още не съм умряла..."
Тя тъжно впери поглед в разрушения си дом. Влезе вътре и остави чувалчето с картофи на масата. Бедната украинка се оказа излъгана, оставена сама в тъмната стаичка на порутената си къщурка. Идваше зима и тя измръзваше, но от гордост не искаше помощ от по-голямата си сестра. Нейния възлюбен, тъмнокожия принц, който обещаваше да я освободи и спаси от властната й сестра, я беше изоставил отдавна. Вече почти не й обръщаше внимание. Занимаваше се с някакви големи афери в Арабския свят. Той бе влиятелен човек и можеше лесно да й помогне, но не го направи. Излъга я и се възползва от нея. Нейните приятели от Европа, които спомогнаха за годежът й с тъмнокожия принц, за който тя мечтаеше, също я изоставиха малко след сватбата. Тя упорито ги молеше да й дадат пари назаем, за да не измръзне през зимата, тъй като нямаше пари да си плаща сметките за отопление.
Сега братята й се караха и дори се убиваха един друг. Те се скараха, след като тя се ожени за тъмнокожия принц. Много от тях не бяха съгласни бялата като снежинка украинка да се омъжи за този мургав принц. Те още тогава подозираха, че той ще я нарани и ще се възползва от нея. Дори вече се носиха слухове, че той се бил уговорил с властната й сестра да разтрогнат брака си и да я изостави. Тя често пееше някаква песен която почваше с думите "Още не съм умряла". Понякога излизаше навън. Вече само кучетата се разхождаха по калните и тъмни улички. Някои падаха и умираха от глад, случваше се да види и човешки трупове. Беше тъмно, мрачно, студено. В такива моменти тя си спомняше за обещанията, които й даваха новите й приятели и черния принц, който кацна с белия самолет, след като бе изпратил свои глашатаи да уредят бракът им. Те й обещаваха, че след като се скара със сестра си не трябва да се притеснява за нищо. Казваха, че ще се грижат за нея и братята и сестрите й, че едва ли не ще живее като в приказка. А след като се омъжи за принца, тя не беше ли принцеса?
Често плачеше. Не защото е гладна, или защото й е студено. Плачеше, че е останала съвсем сама. Къде са сега приятелите, принца с белия самолет? Сестра й също вече я няма. И тя е останала сама - да гледа как братята и се избиват, а сестрите й бягат от дома и се женят за първия срещнат чужденец, само и само да се отърват.
Остава й само утехата: "Още не съм умряла..."
© Чарли All rights reserved.
Можеш да го развиеш, ако наистина те вдъхновява тази история 