Бедност
Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ да те поживи...
Баба Марийка я погледна със съжаление. После се отправи бързо към избата до колкото й позволяваше възрастта.
Върна се с препълнен буркан с кисело зелe.
– Ето ти и малко наденица и сланина. Скоро колихме прасе, нека и ти да си хапнеш месо.
Треперещите ръце-корени сграбчиха чевръсто храната и я скриха в многобройните дипли от дрехи по нея.
– Господ да те поживи, теб и децата ти... – занарежда машинално песента на благодарността.
– Има добри хора на този свят. – започна да се хвали. – Виж, баба Чочовца ми даде тази дебела вълнена пола, баба Пена ми подари черна престилка, а сестра ѝ – син сукман. Жилетката ми е от твоята съседка, другата под нея е от бай Стою, а...
Баба Марийка изключи ушите си, защото списъка беше прекалено голям. Всички дадени дрехи се диплеха по тялото на възрастната просякиня, правейки я огромна и трудноподвижна. Поне не носеше 4-5 забрадки. Намека беше повече от ясен. Молеше я за някоя излишна дреха.
– Нямам в момента, но ако нещо ми отеснее ще ти го дам. – обеща ѝ веднага баба Марийка, отпращайки я до входната врата на двора.
По грозното лице на неканената гостенка пробягна за миг недоволство. Тя умело го прикри утешавайки се, че все пак не си е тръгнала с празни ръце.
При вида ѝ, децата на улицата се разбягаха уплашени. Някои от тях вярваха, че това е баба Яга от плът и кръв. Бяха ставали свидетели на побоя, който тя нанасяше на своя съпруг – вероятно дядо Яго. Той беше черен, набръчкан като нея и с кървясали очи.
– Ах ти мизернико! Не излизаш от кръчмата. – крещеше тя налагайки го болезнено с точилката, чието предназначение беше само това – борба с порока.
След няколко години дядо Яго се помина от болен черен дроб. По-късно го последва и жена му с номерението да го вразумява и на оня свят. Нямаха наследници, а в скромната им къща откриха гардероби пълни със скъпи и нови китеници, одеяла и дрехи. Намериха и много пачки пари – мухлясали от криене. Оказа се, че са били доста заможни хора.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Отколе е имало такива. Вероятно ще ги има и в бъдеще. Не ги разбирам, може би това е вътрешна потребност.
-
Благодаря ти, Стойчо за хубавите пожелания!
Приятна вечер! -
Здравей,Катя!Да е благотворна Новата 2018г.за творчески натури,които показват истински истории.Приветствам теб за креативната енергия,която притежаваш!
-
Здравей, Стойчо! И аз не обичам да съдя, но пък пиша.
Вече всеки сам преценя за себе си. Благодаря ти.
Честита Нова 2018 Година! Много здраве, щастие и усмивки!
Здравей, Гошо! Ами някои имат парите за украса, а не за харчене.
Благодаря ти.
Честита Нова Година! Много здраве, любов и усмивки! -
За какво са тези пари, като са си тръгнали от този свят като несретници. Не ги разбирам тези хора.
Искам да ти пожелая весела и благодатна 2018! Здраве и любов да те спохождат! -
Без да съдя другите,но ми е трудно да разбера радостта на онези,които живеят,за да трупат духовна нищета.
Весели празници,Катя! -
Здравей, Ели! Това се казва приятна изненада да се срещнем тук. Някои хора ги няма, но те не ни липсват изобщо. Тук е само за творци.
И на мен тези хора са ми странни и дори не подозирах, че са много, но живота непрекъснато ме сблъсква с тях. Няма да забравя по телевизията как даваха една бедно облечена бабичка на която върнаха огромна сума пари /спасиха я от ало измамниците/ и докато броеше пачките каза притеснено : Яаа, аз съм била богата, бе.
Напълно съм съгласна с написаното от теб.
Благодаря ти.
Весели празници и на теб, Ели! -
Наистина всеки избира как да живее, но такива хора винаги са ми били много странни. Парите и вещите са предназначени да улесняват съществуването ни в материалния свят. Няма нужда да ги трупаме. Трябва да са непрекъснато в оборот според мен. Замислих се какъв житейски урок научават такива души като тази просякиня и не мога да си отговоря на въпроса. Може би да разберат, че ключа към щастливото съществуване е в баланса и когато този баланс е нарушен, съществуването в материалния свят изгубва висшата си ценност - да осигури пълноизмерен растеж на духовната субстанция!
Щастливо посрещане на Новата година, Кате!
Добра ни среща и тук!
Eли
(cinderellathespy) -
Здравей, Аластор! Ти пак си имаш история подобна на моята. Такива хора има доста, живеят мизерно, тежко, а трупат пари за оня свят. Тъжна работа.
Ами явно моят релакс включва и писането. Благодаря ти.
Весело посрещане на Новата Година! Много здраве и щастие на теб!
Здравей, Люси! Такива хора са за съжаление. Те сами правят живота си ад.
Благодаря ти. Весели празници и на теб! Много здраве, щастие и любов на теб и на хората, които обичаш! -
Мизерно съществуване по собствен избор понякога... Весели ппазници и щастие през 2018 и дано никога не обеднеем душевно.
-
Пак ме изненада. Мислех си, че релаксираш и няма да пишеш.
Не се съмнявам, че разказа е по действителен случай. И аз знам такава история в София. Просеше и постоянно молеше за помощи в социалната служба, а когато почина намериха 80 хил. лева в дюшека и. Но съм виждал и как пристигат с мерцедеси да си получават помощите всеки месец.
Весело посрещане на Новата година!
Досега кукуригахме, но вече ще лаеме хи хи хи
След годината на Петела идва годината на Кучето...
Да си здрава и щастлива през Новата година!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ЧНГ! Здраве и щастие през цялата година!