Бедност
Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ да те поживи...
Баба Марийка я погледна със съжаление. После се отправи бързо към избата до колкото й позволяваше възрастта.
Върна се с препълнен буркан с кисело зелe.
– Ето ти и малко наденица и сланина. Скоро колихме прасе, нека и ти да си хапнеш месо.
Треперещите ръце-корени сграбчиха чевръсто храната и я скриха в многобройните дипли от дрехи по нея.
– Господ да те поживи, теб и децата ти... – занарежда машинално песента на благодарността.
– Има добри хора на този свят. – започна да се хвали. – Виж, баба Чочовца ми даде тази дебела вълнена пола, баба Пена ми подари черна престилка, а сестра ѝ – син сукман. Жилетката ми е от твоята съседка, другата под нея е от бай Стою, а...
Баба Марийка изключи ушите си, защото списъка беше прекалено голям. Всички дадени дрехи се диплеха по тялото на възрастната просякиня, правейки я огромна и трудноподвижна. Поне не носеше 4-5 забрадки. Намека беше повече от ясен. Молеше я за някоя излишна дреха.
– Нямам в момента, но ако нещо ми отеснее ще ти го дам. – обеща ѝ веднага баба Марийка, отпращайки я до входната врата на двора.
По грозното лице на неканената гостенка пробягна за миг недоволство. Тя умело го прикри утешавайки се, че все пак не си е тръгнала с празни ръце.
При вида ѝ, децата на улицата се разбягаха уплашени. Някои от тях вярваха, че това е баба Яга от плът и кръв. Бяха ставали свидетели на побоя, който тя нанасяше на своя съпруг – вероятно дядо Яго. Той беше черен, набръчкан като нея и с кървясали очи.
– Ах ти мизернико! Не излизаш от кръчмата. – крещеше тя налагайки го болезнено с точилката, чието предназначение беше само това – борба с порока.
След няколко години дядо Яго се помина от болен черен дроб. По-късно го последва и жена му с намерението да го вразумява и на оня свят. Нямаха наследници, а в скромната им къща откриха гардероби пълни със скъпи и нови китеници, одеяла и дрехи. Намериха и много пачки пари – мухлясали от криене. Оказа се, че са били доста заможни хора.
/По действителен случай/
© Катя Иванова All rights reserved.
